В исторически план, окончанието "-та" за множествено число произлиза от гняздото думи от среден род, завършващи в праславянски на "-ent/-enta": "агне", "прасе", "теле". В съвременния руски език думите от това гняздо се срещат под формата "теленок/телята", "ребенок/ребята". В български език това гняздо се е разширило и е обхванало много думи с умалителна наставка "-че": "момче", "момиче", "добиче".

Окончанието "-та" за множествено число е продуктивно в смисъл, че именно то се използва при нови думи: "табута", "хобита", "лобита", "кенгурута", "колиета".

То е свръхпродуктивно, понеже измества окончанието "-я" (и даже "-а"): "полета" вместо "поля", "морета" вместо "моря".

Стари форми: "знание" - "знания", "прание" - "прания", "житие" - "жития", "питие" - "пития".

Нови форми: "пране" - "пранета", "клане" - "кланета", "питие" - "питиета", "житие" - "житиета".

В македонския език са намерили начин да противодействат на свръхпродуктивността на окончанието "-та" за множествено число, ср. род., и обвиняват софийския русофилски диалект в "неблагозвучност": "В кафенеТАТА и барчеТАТА МомчеТАТА и момичеТАТА си седят на столчеТАТА и си пият кафеТАТА и питиеТАТА".

Поради това би следвало винаги, когато е възможно, пред окончанието "-та" да се предпочете друг вариант.