Да, "ромадзи" (латиницата) е официално приета писменост в Япония наред с "еимодзи" (английската азбука за цели думи-заемки) и "кандзи", сричковите азбуки хирагана и катакана и класическата китайска идеограмна писменост "кандзи". Всичко това се смесва в много сложна картина, нямаща никакви аналози с българската такава.

Като отклонение ще спомена една странна и отвлечена аналогия между друга далекоизточна култура -- корейската -- и българската. Корейската сричкова писменост, подобно на Кирилицата, е местно "изобретение". Но въпреки това, поне в Южна Корея, вместо ревностна защита и страх от изчезване, местната писменост свободно (е, има правила, но няма смисъл да навлизаме в тях) се меси с класическата китайска такава и с латиницата. (В Северна Корея -- една от най-репресивните страни в световната история -- цари пълна униформеност и отричане на китайското писмо. Дали това пък не подсказва аналог с педантичното съблюдаване на всевъзможни граматически правила и норми при социализма у нас, както и неговото наследство..?)

Япония и Корея имат релаксирано виждане спрямо писмеността; България няма такова. Всяка гъвкава конструкция приема нововъведения по естествен начин, без страх от пропукване; и обратното -- всяко нововъведение застрашава коравите конструкции с крах.

Преди години подложих на дебат своя таблица за латинизиране на българския език, която условно кръстих "Нублат 1:1". В най-общи черти дебатът, който последва бе една стопроцентна съпротива на академичните среди спрямо всяко посегателство към установеното господство на Кирилицата. Нещата приеха политически измерения, като всеки опит да се установи таблица за латинизиране на българския бе възприеман като подривен спрямо българската народност като такава, като едва ли не подстрекателство, вдъхновено от вечно враждебния спрямо славянството Запад. Изводат от дебата бе, че е по-добре всеки да си латинизира, както си знае -- така поне цари някакво безредие, което пази Кирилицата.

Но кучетата колкото и да лаят, керванът си върви. Пред очите ни израства поколение, което предпочита латиницата (или просто е принудено да я ползва повече от Кирилицата) и вследствие липсата на всякакъв стандарт е de facto лишено от грамотност. Със следващото поколение нещата може да са и по-зле -- латиницата на практика ще замести Кирилицата, и ако няма стандарт, ще имаме тежка вградена (структурна) неграмотност.

Та кое е по-подривно спрямо българщината -- de facto неграмотността или паралелното ползване на латиницата..?