За писане и четене нека има стандарти. При нас проблемът е пълното отричане на диалектите в говоримия език като признак на необразованост. В същата тая Норвегия на букмол и нюношк само се пише. Говори се на диалект навсякъде. Дори когато някой чете не се напъва да се нагажда към някакво идеално произношение. Например sl едни го казват сл, други шл; kj за едни е меко ч, за други меко х. Да не говорим за двата вида р (зависещи от родния диалект на говорещия), които дават различни резултати в комбиниция с s, d, t, n. У нас нещата са малко крайни, за което сме си виновни самите ние. За българина диалектът е нещо срамно, за норвежеца нещо напълно нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите