Това, което сте написали, е написано на ПЕРФЕКТЕН книжовен език, сто процента е съобразено с действащата правописна и пунктуационна норма. Въпросът с правописните речници, издавани от Института за български език при БАН, стои интересно. Институтът за български език защитава водещата си роля в тази област въз основа на едно разпореждане на Министерския съвет от времето на Вълко Червенков (!). През 1999 г. Владко Мурдаров обвини колегите си Елена Георгиева и Борислав Георгиев в плагиатство от Правописния речник, излязъл през 1983/1995 г. Борислав Георгиев в едно свое предаване по БНР постави въпроса така: правописният речник е нормативен документ и следователно - според Закона за авторското право и сродните му права - не е защитен от авторско право. Или правописният речник не е нормативен документ и е защитен от Закона за авторското право и сродните му права. Владко Мурдаров предпочете втория вариант - че правописният речник е защитен от Закона за авторското право и обвини Борислав Георгиев пред Научната комисия по филологически науки и изкуствознание на ВАК, като постави под съмнение хабилитацията му. От целия този юридически казус следва, че правописната и пунктуационната норма, описана в правописните речници на Института за български език при БАН, Е ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ НОРМИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРАВОПИС И ЗА БЪЛГАРСКАТА ПУНКТУАЦИЯ (дори и за българския правоговор, тъй като в речника са отбелязани ударенията на думите, ако с това се изчерпва понятието "правоговор"). Късогледото и недалновидното поведение на част от колектива, съставящ правописните речници, по същество лиши Института за български език от уникалната му роля в областта на правописа, пунктуацията и правоговора. Това, на свой ред, оставя доста широко поле за дейност, включително и създаване на паралелни правописни, пунктуационни и правоговорни норми на съвременния български език. Там, където е най-необходимо да се създаде паралелна правописна норма, е правописът на сложни думи в българския език, защото кашата в тази област е невъобразима. Не отричам възможността да се промени и правилото за пълен/кратък член при имената от/в мъжки род, единствено число, като се премине към употреба само на пълната членна форма, за да не се получава графично объркване (омография) с бройната форма за множествено число при съществителните за не-хора.

Carpe diem