|
В отговор на:
Може ли малко повече сведения какви са били местоименията за родителен и дателен преди уеднаквяването (дай му, книгата му) ? И съпътстващите ги въпросителни местоимения.
{Nominativ}Именителен падеж
Лични местоимения
[азъ, тъi, (-)], dual[вђ, ва, -], [мъi, въi, (-)]
Коментар: Кратки форми няма - пропускат се, ако не са "на фокус". 3-то лице няма, както в гръцки и латински. В другите падежи давам формите за 3-то лице, но имайте пред вид, че това са форми на показателни местоимение, а не на лично.
Възвратно местоимение:
Коментар: Няма форми в именителен падеж.
Въпросителни местоимения: къто, чьто
{Dativ}Дателен падеж
Лични местоимения, дълги форми
[мьнђ, тобђ, (емоу, еи)], [нама, вама, (има)], [намъ, вамъ, (имъ)]
Коментар: В 3-то лице има и по-дълги форми нему, неи, нима, ним, в които началното н- идва от крайната изпаднала съгласна на предлозите "съ" и "къ". В сръбски формите за двойствено число често изместват тези за множествено.
Лични местоимения, кратки форми
[ми, ти, -], [на, ва, -], [нъi, въi, -]
Коментар: Отначало са изразявали само "дателно отношение", а не "родително", т.е. не притежание.
Възвратно местоимение
Дълга форма: собђ
Кратка форма: си
Коментар: Кратката форма "си" отначало е изразявала само "дателно отношение", а не "родително", т.е. не притежание, което се е изразявало с формите на "свой".
Въпросителни местоимения: комоу, чесомоу/чемоу
{Genetiv}Родителен падеж
Лични местоимения
[мене, тебе, (его, ея)], [наю, ваю, (ею)], [насъ, васъ, (ихъ)]
Коментар: Тук буквата "я" означава малката носовка. В 3-то лице има и по-дълги форми него, нея, нею, нихъ, в които началното н- идва от крайната изпаднала съгласна на предлозите "съ", "къ" и "въ". Като форми за родителен падеж те се употребяват предимно след предлог. В родителен падеж няма кратки форми. Същинското родително отношение се изразява чрез притежателни местоимения.
Възвратно местоимение: себе
Коментар: Същинско родително отношение се е изразявало с формите на "свой".
Въпросителни местоимения: кого, чесо/чесого/чего
Коментар: За същинско родително отношение се е питало с формите на "чии".
{Acusativ}Винителен падеж
Лични местоимения, стари форми
[мя, тя, (и, iж, е)], [на, ва, (iа, и, и)], [нъi, въi, (я, я, iа)]
Коментар: Тук буквата "я" означава малката, а "ж" - голямата носовка. Можем да ги считаме за кратки винителни форми. Заради фонетиката си, трудно се съчетават с предлози. Затова, постепенно се изместват от формите за родителен падеж, които по съвместителство стават и дълги винителни форми. В руски език например старите винителни форми са напълно изгубени, а в български се държат като кратки форми.
Лични местоимения, нови форми
Коментар: Съвпадат с формите за родителен падеж.
Възвратно местоимение
Стара форма, сега кратка форма: ся
По-нова форма, съвпадаща с родителната: себе
Въпросителни местоимения: кого, чьто
Коментар: "Стара винителна форма" на мястото на "кого" не е засвидетелствана.
В отговор на:
защо на български .. същински въпрос за р.п. е вече само чий?
Така е и в славянски, вероятно и в праславянски. При местоименията (лични, въпросителни) родителният падеж в същинската си функция е заменен от притежателни местоимения. Но при имената (съществителни, прилагателни) родителният падеж в другите славянски езици и досега пази основното си значение.
В отговор на:
Друго, което ме озадачава е, че в българския винителния се окрива с ,,кого/какво'', а в руския с ,,кто/что'', родителния - с ,,чий'', а в руския - с ,,кого/чего''?
И на руски се пита с "чей" за същинското "родително отношение". Писах вече за това.
Пример: Въпрос "Чья книга?" Възможни отговори: "Моя.", "Ваша.", "Его." (род.п.), "Маши." (род.п.).
В отговор на:
Друго, което ме озадачава е, че в българския винителния се окрива с ,,кого/какво'', а в руския с ,,кто/что''
Старите местоименията "къто" и "чьто" в повечето български диалекти са заменени от "кой" и "какво". Представете си например в английски who/what да се заменят с which.
В отговор на:
Как е настъпило това омешване?
Винителният и именителният падеж са си били винаги омесени в индоевропейските езици.
В славянски допълнително се омесват винителен и родителен. Това става заради фонетичните изменения - крайните "-s" и "-n" изпадат, винителният (най-вече при имената) е заплашен от пълно сливане с именителния (което и става в български) и той "търси подкрепа" от родителния. В руски например се развива категорията одушевеност/неодушевеност и родителният падеж "помага на закъсалия" винителен при одушевените имена.
Има и друго по-старо омесване в праславянски: родителният падеж е резултат от омесване на стария родителен и стария отделителен (ablativ).
|
Re: отговори на въпросите [re: ЯPOCTcлaв]
