Ами за "й" и "ь" съм съгласен, защото почти никой вече не прави осезаема разлика между едното и другото. Да, "й" изразява йотацията на съответната гласна след него (на практика само "о"), докато "ь" - омекотяване на съгласната пред него. Но кой ти прави разлика вече в звученето на ПеТЬо и ЙОтко, например? Май само специалистите. Намирам за излишни също и "щ", "ю" и "я", макар че, ако бъдем последователни в това отричане, трябва да се откажем и от "ч"(тш), след като това е звук, получен от сливането на два други звука. Още повече, че за аналогичния "дж" нямаме отделна буква. Ако стигнем до крайност, може и "ц"(тс) да отхвърлим. Ето от тук идва лично за мен вътрешното объркване за разумната необходимост от отказване от някои букви.

------------------------
Слушай беззвучието...