Благодаря Ви много за труда и старанието.

Първо, моите коментари по правописа в тесен смисъл на думата.

Привеждат се три принципа, на които се изгражда правописът на основата на азбучна писменост: фонетичен, морфологичен и исторически.

Фонетичен е например правописът в съвременните сръбски и турски. Фонетичен е бил и "правописът" в древните езици (старогръцки, латински, старобългарски). Въвеждане на фонетичен правопис обикновено означава създаване на нова традиция (и съответно пълен отказ от старата, ако такава е имала).

Типично морфологичен е правописът в немски и руски, а исторически е гръцкият и английският.

Както виждам, в правописа си Найден Геров се е придържал към историческия принцип. Ако правописът му беше възприет, сега щяхме да имаме три начина да пишем "е" ("е", "ђ" и "я"; гърците имат само два), два начина да напишем "и" ("и" и "ы"; гърците имат цели пет) и т. н.

Според Марин Дринов, трябвало да се придържаме към морфологичния принцип с прибягване до историческия принцип там, където това би загладило диалектни различия. Аз оправдавам тази позиция. Няма защо да се затормозяваме да помним историческия правопис на толкова много думи - няма чак толкова стари книги за четене.

При утвъдения след Освобождението правопис в съответствие с Марин Дринов е възприето писането на буквите "ят" и "голям юс" на историческите им места. Сега се сещам, че биха могли да заимстват от Найден Геров писането на "-ръ-/-ър-/-лъ-/-ъл-" само като "-ръ-/-лъ-", в частност да се приеме писането "блъгари". Това би било съвсем по Марин Дринов.

От Найден Геров можело да се вземе и правописът на глаголните окончания. В неговия правопис няма случай "а" или "ia" да се четат "ъ" или "йъ" поради това, че той не прави компромиси с историческия принцип.

Според мене, добър е този правопис, който се основава на ясни принципи.

Още една забележка за правописа на съществителните имена от среден род на "-е". Тези, които според Найден Геров се пишат с "-е" (слънце, срьдце, мнђние), образуват множествено число с нормалното "-ia/-а" (слънца, срьдца, мнђниia). Онези пък, които се пишат с "-я" (имя, момчя, момычя), в множествено число имат окончание от старите консонантни основи (имена, момчята, момычята). Особеност: а кое би било правилното? - полета/морета или полята/морята, след като има и форми полia/морia?

Второ, моите коментари по усилията да се създаде изкуствен писмен език, нещо като българска катаревуса.

Против съм. Българският език никъде не различава именителен и косвен падеж при имената. В това число, не различава и пълен и кратък член, както изисква едно правило.