аха, да разбирам ли, че знакът != ще рече "не е равно на"?

прав си за това.

но объркването в изречението "пие ми се бира" иде оттам, че, дори да определим по формални признаци граматическия подлог, логическият подлог нещо се губи...

аз ли, комуто се пие бира, съм логическият подлог (семантическият вършител на действието), или желанието за пиене на бира ми се случва и аз съм само пасивен реципиент на връхлитането му? както правилно бе отбелязано, пие ми се май не е съвсем равнозначно на искам да пия.

но какво наистина ще правим с формите от рода на пиело му се бира? Усмивката отклони случая като ирелевантен, защото имало промяна на модуса на изказването и това измествало нещата.
ама защо да ги измества?
когато имаме безподложно сказуемо, то си остава безподложно в каквото и наклонение да го поставим (вали, валяло, било валяло и т.н.)
по същата логика, когато имаме конструкция с един ясен подлог, подлогът би трябвало да е също толкова ясен във всички модуси, форми, времена, лица, числа... в такъв случай, ако бирата е подлогът в пие ми се бира, кой е подлогът в пиело му се бира и защо трябва в една и съща конструкция с наклонението да се променя и зависимостта подлог-сказуемо?

my soul swims gently in her pool