според мен е доста относително да се каже доколко са ни "дали свобода" и доколко нещата са си все същите.

безспорно днешната политическа система в сравнение със социализма съдържа повече елементи на свобода и личен избор, което е промяна в положителна посока.

но тази промяна е съмнителна, като се има предвид, че сме запазили почти непокътнати манталитета и нагласите си отпреди, а явления като връзки, корупция, безхаберие, непрофесионализъм и т.н. продължават да процъфтяват с пълна сила без изменение.

доколкото свободата е не само (и не толкова) обществено-политическа система, а по-скоро състояние на духа, то нашето състояние на духа не се е променило съществено. тоест и промяната е донякъде само псевдо-промяна. тоест според мен не се е осъществило кой знае какво движение от несвобода към свобода, което ти предполагаш в разсъжденията си. моментът, в който можахме да си кажем "дойде свободата", някъде около Десети, беше до известна степен илюзорен.
наистина дойде свободата за хората, които можаха да се възползват от притока на нова информация под формата на нови книги, "забранени" автори, Интернет, контакти с чужбина и т.н. само че, за да се възползват от всички тези неща и изобщо да им дотрябват и да се сетят, че могат да ги ползват, тези хора първо е трябвало да придобият тази особена нагласа на духа - тоест, оказва се, че за тях свобода поне в духовен план винаги си е имало.
за останалите, които по една или друга причина не са могли да се ориентират - далеч съм от мисълта да ги осъждам за това - започна да се предлага чалга, простотия, жълта преса, Слави (извинете, знам, че не трябва да се споменава в този клуб) и прочие фалшиви и ловко изманипулирани неща.

име едно изследване: "Манипулативни езикови стратегии в печата" на Антония Замбова. Не мога да ти посоча от къде да си го намериш, но там в първата част има много интересни разсъждения как и защо в България стана така, че се наложи таблоидният формат за най-четените вестници. Оказва се, доколкото може да се вярва на проучванията, цитирани от авторката, че донякъде това е било въпрос на целенасочена държавна политика - държавата тогава притежаваше ИПК "Родина", където се печатаха болшинството издания. ако имам време някой ден, ще препиша тук целия пасаж.

а във втората част на изследването си авторката се занимава именно с това, което ни вълнува и в тази тема - пошлите езикови стратегии на пресата и как и защо се използват. някои от основните й тезиси могат да се намерят в един ранен вариант тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите