морфема е най-малката част от думата, която има собствено значение - било то лексикално или само граматично.

например в думата проумявам има няколко морфеми: про-, което се нарича представка или префикс, коренът -ум-, наставката (суфиксът) -ява- и окончанието -м.

от тях например про- и -ум- имат своето лексикално значение, тоест, лаишки казано, носят някакъв "смисъл", докато -ява- и -м имат не "смисъл", а граматическо значение: едното показва несвършен вид, а другото - първо лице еднствено число.

ако сегментираме думата на по-малки съставни части, ще установим, че те не носят собствено значение: например, ако разделим думата бой на звуковете б-о-й, за никой от тях не можем да кажем, че носи самостоятелно смисъл или граматическо значение.

my soul swims gently in her pool