Не съм го позабравил, съвсем скоро я четох книгата за втори път. Тогава погледнах и предговора. Очевидно, че контекста е съвсем друг - именно този, който посочваш. На мен все пак ми направи впечатление това - ако манипулирането на фОрмата на мисълта - езика - може да се използва за унищожителни цели (както в книгата), то би могло да се използва и за позитивни цели. Като, например, противостоене на масовото отъпяване. Разбираш, колкото по-богат езика, толкова по-богато и въображението, и мисленето, и ума като цяло. И тук е проблема за сложността и простотата на нещата. И двете са нещо прекрасно и нещо лошо същевременно. Въпросът е към какво да се придържаме, на кое да се опрем, къде да намерим оптималната комбинация между двете. Истината е, че дечурлигата, вместо да висят по клубовете и да блъскат по мишките, овладявайки до съвършенство няколко "мамка му" думи и още няколко нечленоразделни звука, биха могли да се занимават малко повече с това, което би трябвало да учат, след като ходят на училище. Но държавата и обществото ни са такива, че да е невъзможно това да стане реалност.
На чалгизацията можем да се противопоставим относително лесно - бихме могли да започнем с езика. От седем дена моето право да пуша на закрити обществени места е погазено, защото, упражнявайки го, аз вредя на околните. Не виждам защо и правото на журналистите да пишат и говорят неграмотно да не бъде погазено, след като с това си право те също вредят на околните. И вредата им е с много по-тежки и увреждащи последствия. За цялото общество. Един закон и контролен орган в тази област биха могли да свършат добра работа. И не става дума за забрани, а за изисквания. Ако съответния журналист, или поне неговия редактор, не са на необходимото ниво, просто ще си ходи от медията, която иначе ще носи отговорност за емитиране на неграмотност. Може ли няколко дена някаква тъпачка, дето била случайно на почивка при цунамитата, да не може да разбере, че има огромна разлика между шведи и швейцарци? И това е журналистка от не знам ти коя си утвърдена медия. И това е капка в морето от безброй примери, които можем да дадем.
Пак казвам, след като може да има изисквания за едни, така може да има и за други сфери на живота. Защото тези правила ги има отдавна в страните, които наричаме нормални, неписани от никого, но приети и спазвани.
Личността е пряк продукт на заобикалящата среда и въздействията, които средата оказва върху личността. Всяко общество се ръководи от някакви общоприети норми, писани и неписани. Въпросът е кой и как да ги пише, кой да следи за тяхното прилагане и докъде трябва да стига разпростирането на нормите и да започва територията на личната свобода. Всъщност, отговорът може да произтече от избора между следване на цели, превишаващи рамките на един живот, или акцентиране върху значимостта на живота на отделния човек. За първото имаме доста отрицателни (и провалени) примери - обикновено това са тоталитарните общества. За второто най-ярък пример е англосаксонската култура и мироглед. Интересното е, че светът свободно и неусетно върви към първото - най-голямата демокрация и представител на англосаксонския свят, Щатите, бавно и неусетно се отказват от свободата и неприкосновеността на индивида, заради националната и обществената сигурност...
Пак доста се отплеснах. Аре, няма да правя така повече. :)

------------------------
Слушай беззвучието...