в старогръцкия е имало разграничение между дълги и кратки гласни.

думите "реторика", "ретор" и т.н. са съдържали дългата гласна е.
в този си вид тези думи са заети в латински и оттам минават в западните езици.

но около края на 4 век пр.Хр. започва едно размесване на гласните в говоримия гръцки, което в крайна сметка завършва към края на античността с това, че дългото е заедно с много други гласни е стеснило гласежа си до i. така думите звучат "риторика" и "ритор" във византийската епоха и в новогръцкия и в този си вид сме ги заели най-напред от там.

обаче в западните езици, където думите са заети през латински от старогръцки и пазят старогръцкото произношение, и до днес се казва rhetoric, rhetorique и т.н. от някой от тези езици по-късно сме заели повторно "реторика" с е.

изобщо, това двойно влияние от една страна на византийската и гръцка традиция и от друга страна на западноевропейската академична наука прави доста от гръцките заемки да звучат ту по новогръцки, ту по старогръцки и води до доста непроследователности. например старогръцкото Homeros е възприето с византийското произношение Омир, но старогръцкото Hesiodos е прието в западното (и фактически почти старогръцко) четене Хезиод (а не например "Исиод", както би го прочел един днешен грък).

в случая с реторика/риторика въпросът се усложнява от потъмняването на гласните, характерно за българския, поради което на много хора "риторика" им звучи като "пипируда".

there's a killer on the road, his brain is squirming like a toad