Нямам никаква неприязън към хората, които се занимават с компаративизъм, моля, част от тях са ме учили, само уважение за тях (което не значи, че не мога да споря и да подлагам на съмнение техни схващания - но това не е неприязън, напротив).

Неприязън усетих например в споменаването ти на хора, които крият резултатите от описани от тях текстове и не ги публикуват. Ако си свидетел на такъв случай, неодобрението ти е напълно разбираемо.

Просто апелирам да се използват и малко по-различни методи, които съвсем не са умозрителни (наистина, повечето филолози в България имат слабост да си мислят, че математиката и всичко около нея е умозрително, ма то си е на техен гръб :))

Като говорех за умозрителни неща, мислех си за едно възможно обяснение например защо дифтонгът ai в старогръцки се опростява по-късно в е. Обяснението, което ми хрумва, е, че артикулационното положение на е е точно по средата между позициите на а и i и монофтонгизирането на a-i е един вид усредняване на произношението на двата звука. Да представиш една такава причина значи да твърдиш нещо, което нито може да се докаже, нито да се обори, и колкото е вярно, толкова и спокойно може причината да е била съвсем друга.
Как предлагаш едно такова нещо да се обясни по математически път?

Примерът ти за istemem звучи много логично, но дали това е единствената възможна причина ivx да изпише i вместо е? Първо, винаги съществува възможността просто да е натиснал неправилния клавиш, или пък да е изковал тази форма несъзнателно под влиянието на някакъв друг глагол, който завършва на -imem, или да се е подвел по istiyorum, или пък да е "потъмнил" по български е-то в i. Но невинаги може както в случая да питаш човека какво е имал предвид, избирайки една форма вместо друга. Това имам предвид под "умозрителност" - човек се опитва да даде логически задоволително обяснение на езиковата стихия, която често пъти прави каквото си иска без дори сама да съзнава защо, и може да си мислиш, че причината за едно или друго е тази, а тя да е съвсем друга. И далеч не винаги има изобщо някакво значение каква точно е причината, както няма и в нашия случай.

Защо в граматиките голяма част от казаното се разминава с текстовете и примерите за промените и прочие са все едни и същи (и са по-лесните :)). Не знам как една диахронна граматика се опитва да прилича на прескриптивните такива, все още не съм го разбрала.

За съжаление, има и такива граматики, за които говориш. Но далеч не всички са толкова схематични, има и немалко, които описват доста прецизно фактите, наблюдавани в текстовете, без да пропускат "грешки", непоследователности и т.н. Това, че някой му е намерил колая с опростено представяне на езика и лесни схеми, си лежи на неговата съвест.

Не знам дали си чела помагалото по сравнително езикознание на Стефан Младенов, но там има голяма част, посветена на стинтаксиса. Авторът е изказал интересни мисли, макар и да не съм съгласен с всичко. Диахронният синтаксис би трябвало да е вълнуващо направление, не знам защо никой не се занимава с него...

А относно критчните издания: вярно е, че "непоправените" ръкописи вършат на изследователя в много случаи повече работа, но дори и поправените издания, ако дават точна идея за това какво е представлявал в (горе-долу) чист вид епосът на Омир, могат да се използват не само за литературоведски проучвания, но и за изследвания на езика на Омир, нали?

пак казвам - не виждам смисъл да доказвам, че по-голямата част от кравите в света са в състояние да дават мляко или че телетата са луди, ако ме разбираш :))

ами... не те разбрах...

куче влачи рейс