Тъй като имам известен опит с паметници, наистина повечето са старобългарски, мога със сигурност да твърдя, че те не ми оставят усещане за непроменливост на формите (дори в един и същи паметник), да не говорим за фонетика и графика. Друг е въпросът за традицията на издаване на гръцките паметници - имам спомени, че там доста неща се подвеждат по категорията "грешки", не знам поради каква причина, това, естествено, затруднява работата с тях

Когато се разглежда един ръкопис сам по себе си като паметник, е едно.

А когато се разглеждат буквално хиляди ръкописи, всеки от тях екземпляр от една и съща литературна творба, и целта е не да се проучат езиковите особености на всеки един ръкопис, а да се възсъздаде оригиналният текст на творбата в колкото се може по-автентичен вид - това вече е нещо съвсем друго.

Оттук идеята за "грешка", например в някой от ръкописите на Омир: да речем, в един препис дадена по-стара дума, станала напълно неразбираема по времето на преписвача, е заменена от него, съзнателно или не, с друга дума, която му е по-близка. А в други ръкописи тази замяна не е направена.
Разбира се, това е само един пределно прост и леснообясним случай на разминаване в текстовата традиция. Има и много по-заплетени и за тях си има цяла наука - тексткритика - с чиито принципи (родословни дървета на ръкописите и т.н.) не съм много добре запознат, но която е успяла да пресъздаде със задоволителна степен на вероятност текстовете на повечето достигнали до нас антични автори.

Не мисля, че е невъзможно да се обясни - има обкръжение този звук (изгласна позиция, позиция в началото на думата), което е свързано с промени в артикулационна (а и акустична) среда; има тенденции за засилване на една или друга черта във вокализма или консонантизма, например; статистическа обработка на по-често срещащи се форми с определен фонетичен облик и всичко останало.

Е добре де, в сравнителната граматика са правени опити дадени фонетични промени да бъдат обяснявани точно по този начин. Нали всичките "младограматици", от които тръгва цялата работа, са именно фонолози, и през цялото време се опитват по какви ли не подобни схеми, доста сходни с изложените от теб, да обяснят защо, да речем, някъде а минава в е под ударение в началото на думата. Предполагам, че днешните компаративисти правят същото с помощта на компютрите. И какво от това?

Според мен не може да се даде обяснение за таква нещо, без да се изпадне в едни чисто умозрителни упражнения, от които няма много полза.

Това що се отнася до фонетичната система, а колко по-сложни стават нещата, когато опрем до морфосинтаксиса!
Как бихме могли да възстановим социокултурните, психолингвистичните и чисто структурните фактори за някакви изменения в език, който е съществувал някога отдавна в безписмената епоха?
А дори и да е оставил изобилно писмено наследство, това не винаги улеснява нещата. Като казвам, че старогръцкият език изглежда непроменен в литературните паметници на високообразованите писатели в продължение на векове, имам предвид една наистина много сериозна тенденция да се избягва всичко, което показва каквато и да е връзка с живия и говорим език. "Живи" форми понякога проникват в литературните текстове, особено ако авторът е небрежен или не е внимавал като малък в училище. Такива форми се срещат и в редките случаи на низова литература, в някои епиграфски паметници и прочие. Но като цяло подобни паметници са сравнително редки и тълкуването им понякога е спорно. Не можем, за разлика от живия език, да тръгнем с диктофон в ръка и да се сдобием с големи свързани текстове на всичките възможни териториални и социални разновидности на езика. Липсва ни пълната картина. Как тогава да преценим добре всички възможни фактори на езиково развитие, освен отново малко умозрително и схематично?

Та, с една дума, според мен сравнително-историческият метод и етимологията съществуват за да показват как някакво развитие е станало, а не защо, още по-малко пък да строят от нищото цели парадигми и системи. За обясненията "защо" си има други методи, но доста от тях пък са създадени с оглед на живите езици, които човек може да наблюдава in situ.

Така че всеки метод си има област на приложение, в която е или не е адекватен. Сигурно си права в своята неприязън към хората, които с занимават с компаративистика (тук вече навлизаме в съвсем други проблеми на академичните общности като закостенялост, консервативност и т.н.) , но не е справедливо това да се пренася върху самите подходи, стига те да дават някакъв резултат, макар и в ограничена област.

куче влачи рейс