Аз малко ще се отклоня от вашия разговор, пак е за етимологията, но по-скоро за границите й отвън.
Като следи човек темите в този клуб, а и в съседния, остава с впечатление, че етимологията е едва ли не царица на филологията, да не говорим, че е и нещо като основна хуманитарна дисциплина. А това тук е така, защото:
ЕТИМОЛОГИЯТА Е УПОТРЕБЯВАНА ЗА ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ЦЕЛИ. Етимологията става идеоетимология, или псевдоетимология, или етимология вулгарис.

Ще се повторя - Макс Мюлер има един прекрасен почти-афоризъм: Sound etymology has nothing to do with sound.
Като се отвлека все пак от вулгарната реалност на дира, пътищата за етимологията са два (излишно е да вмятам, че нито съм специалист, нито мнението ми е меродавно от някаква научна гледна точка):
Или да върви по строго логически закони, с background Saussure, системи и структуриq или да мине по магико-митологични или божествено-сакрални пътища. Второто лично на мен ми се струва по-интересно. Етимологията (говоря за етимологията на думите, защото това е най-честото) почти винаги е хипотеза, която в един следващ етап може да бъде отхвърлена или отново потвърдена. Затова ми се струва възможен един по-постмодернистки поглед върху етимологията, който да се усъмнява, който да допуска множествена етимология - факторите, влияещи върху развитието на значението, са много.
За да се занимава човек с етимология, дори и любителски, трябва освен лингвистичните познания, да владее поне 20-30 езика, сред тях задължително всичките в конкретното езиково семейство, да има под ръка всякакви речници, истор. граматики и т.н. поне на 50 езика, да е в час с история, митология, география, археология. Останалото е чат в дира, за там може и по-малко.