Ами затова темата беше за границите на етимологията - промените в една дума, изведени по начина, по който се извеждат обикновено, не обясняват промените в езика, а само в конкретната дума.
Тъй като имам известен опит с паметници, наистина повечето са старобългарски, мога със сигурност да твърдя, че те не ми оставят усещане за непроменливост на формите (дори в един и същи паметник), да не говорим за фонетика и графика.

Друг е въпросът за традицията на издаване на гръцките паметници - имам спомени, че там доста неща се подвеждат по категорията "грешки", не знам поради каква причина, това, естествено, затруднява работата с тях (все пак, мисля, че повечето лингвисти предпочитат да работят с изданията, а не направо с паметниците - то не е и възможно, оттук идва и проблемът за принципа на издаване). Е, гръцките поне са издадени :)) И все пак, хората работят по тия въпроси, не си мислят, че езикът им е бил застинал.

Не мисля, че е невъзможно да се обясни - има обкръжение този звук (изгласна позиция, позиция в началото на думата), което е свързано с промени в артикулационна (а и акустична) среда; има тенденции за засилване на една или друга черта във вокализма или консонантизма, например; статистическа обработка на по-често срещащи се форми с определен фонетичен облик и всичко останало.
Има си компютърни програми за всички тия неща, но въпреки това, пак е доста по-трудно, отколкото да се заемеш с морфосинтаксиса. Затова не знам защо в българските университети се започва отзад напред. Ми аз по сравнителна граматика всичко, което учих, си беше фонетика, от морфосинтаксиса - почти нищо. А така диахронна лингвистика (лингвистика - подчертавам) не се прави.