Тука изобщо не става дума за метода. А за работещите по този метод, които често забравят, че езикът е нещо като жив организъм - сменя си дрехите, сменя партньорите, мести се от място на място, пътува, но си остава с една и съща конструкция - един и същи организъм, една костна система, това са неща, които се сменят много по-трудно, гените не се сменят, а често не зависят и само от родителите.

Добре, при определени условия - какви са тия условия, защо точно в тези позиции, всичко това си има обяснения, които обаче са достъпни само експериментално - тоест какво става, за да се превърне едно с- в х-; какво се случва с артикулационния апарат, а с акустичния - това е обяснение, а не думичките, които зазубряме в часовете по фонетика - те са си само думички, зад които рядко осъзнаваме, че стои определена стойност; а нали трябва да познаваш условията, при които тоя артикулационен апарат се е тренирал. Всичко това, разбира се, е възможно да се изследва, но е много по-трудно, отколкото да събереш наличната информация за езиците (затова казвам, че има паметници, а и диалекти) и да им изведеш структурата. Опс - само че ще ни трябват генеративни и формални методи, за да се улесни работата, а те бяха "мръсна дума" в нашата наука доскоро. А статистиката е най-лесният метод, ако си си събрал материала, ма ние не обичаме математиката :))

Аз не говоря за сказуемото, а за глагола - той е винаги втори елемент във фразата (не втора дума), а като казвам глагол, имам предвид спрегнатия/финитен глагол. Докато в турския той си е накрая. При нормални условия - при фокуси, топик, при преместване и така нататък си има други правила и те са много по-лесно изводими, отколкото проследяването на семантика или произношение.

Аз не обичам етимологията, макар че етимологизувах :)) Мога да етимологизувам, защото знам езиците, знам структурата им, а тогава е лесно да си нагласяш нещата. А това нищо не доказва - занимавала съм се за кратко с етимология и карам на спомени, а това не е похвално за науката :))