Ти откога се интересуваш от мнението ми? Че дори си и пропуснал да се подиграеш с ника ми...

Всъщност, нищо не мога да кажа за текста, защото нито съм го виждала, нито имам необходимите познания.
По принцип подобни думи, които се срещат само един път в някакъв паметник (наричат се hapax legomena – веднъж прочетене) много трудно се дешифрират, а и да предложи някой прочита им, той ще бъде винаги твърде недокаезуем. За подобно дешифриране са възможни два пътя: или да се тръгне от смисъла на написаното, мисленето на човекът/народът, които са го писали, обичаи, бит, езикови табута и т.н. И ОТ ТАМ ДА СЕ ИЗВЕДЕ ПЪРВО СМИСЪЛА НА ТЕКСТА И СЛЕД ТОВА ДА СЕ ТЪРСЯТ ЗНАЧЕНИЯТА НА ДУМИТЕ. Колкото и да звучи странно, този път не е по-изсмукан от пръстта. Вторият начин е класическият, цепят се думите, отделят се една от друга и се търси произход, значение, формални характеристики.
В случая въпросът е, доколкото разбирам, да се докаже дали тези думи са с индоевропейски или с тюркски произход. Тъй като не съм специалист, вадя си разни онлайн справочници:
В областа на консонантизма в тюркските езици има ограничения в начална позиция, където не се употребяват л, р, ш, з. Тук Ш има – Зиези ще черпи После: в областта на гласните тюркските езици се отличават със синхармонизъм, т.е. закономерности на употребата на определени гласни в рамките на една дума, който мисля, че е характерен и за съвременния турски, обаче не мога да си спомня как точно се съчетава гласните, май беше е-и-ю и а-о. Тук синхармонизъм на пръв поглед няма.
На бегом, че много се разприказвах: ом-ем-ум, изобщо окончания на –м са характерни за индоевропейските езици, които са флективни, наставки ар/ор са характерни за тюркските (напр. аркадашл-ар, което е между другото добър пример и за синхармонизъм а-а-а-а); в горните думи има и едното, и другото. Обаче ми прави впечатление уподобяването на окончанията в две съседни думи, кожето е характерно за ИЕ езици, но пък такова уподобяване има не във всичките двойки думи.