В отговор на:

Това убеждение, че официалният диалект е признак на култура, чисто българско ли е.

Не знам дали е чисто българско, но със сигурност не е повсеместно.
Живея от няколко години в Антверпен и мога да кажа, че има разлика и тя впечатлява българина. Позицията ми е в частност от страна на пловдивчаните, изучили се в София и съответно минали през периода, в който се стараеш да не прекаляваш с редуцирането на гласните, защото все пак не е много шик да ти личи, че си от провинцията, пък била тя и римска. Едно е да слагаш "майна" за колорит, друго е да минаваш под знаменателя на вицове от рода на "Едни пловдивчани яли (,) пили..."
Във фламандската част на Белгия едва ли не всяко село си има диалект и всички са ужасно горди с диалекта си. И диалектът на Антверпен например в никакъв случай не е "по-културен" от този на Гент. В резултат на което хората не се смущават да говорят диалектно, когато "ги дават по телевизията" и поне едно 70% от репортажните предавания вървят със субтитри... Естествено, тези, на които им е работата да говорят (говорителки, водещи...), спазват нормата. Но иначе - както бе даден пример и с баварската банка- ситуациите, в които изглежда нормално да се стараеш да говориш книжовно, в България са повечко, чини ми се. Ето например неотдавна вървеше един сериал за социалната служба в Brugge (много са на мода всякакви документални сапунки): социалнослабият си праска на диалект, социалният работник му отговаря на диалект. Мисля, че в подобна ситуация в България поне социалният работник ще се старае да говори правилно - особено ако го снимат- няма да се излага пред хората, я!
А за това как се понасят взаимно - ами бъзикат си се, ама никой не се мисли за по-велик.

А в Амстердам ако не говориш холандски с амстердамски акцент, директно ти отговарят на английски - нищо, че това може да ти е майчин език. Т.е. ако си от някоя друга част на Холандия или от Фландрия, третират те като чужденец. Но не мисля, че е чувство за превъзходство - по-скоро е за да се спести време при комуникацията, предвид многото туристи.

В заключение: определено българско е да ти се насажда, че диалектът е нещо срамно. А като лингвист се радвам на диалектите, защото е толкова интересно да наблюдаваш как езикът се развива на свобода, ама май повече им се радвам, откакто съм тук