Ами да, една чисто жаргонно-разговорна дума като "класно" разчита за образуването на формите си основно на местните говори, защото не е приета в книжовния език и той не е кодифицирал и регулирал измененията й във формите за мн.ч., членуване и т.н.
Затова не само всеки говор, но и всеки човек може да я прави каквото си иска такава дума.

Само че когато веднъж думата влезе в речника именно в тази си форма - "класно", същ. от ср.р. - ще се наложи и да се избере една форма от различните множествени числа за "правилна".

Друг е въпросът, че според мен по-скоро ще бъде приета формата "класни", а не "класнА", по няколко причини.

Първо, както уточнихме, става въпрос за субстантивирано прилагателно, а не за съществително. Такава дума се изменя както прилагателните, а при тях всички форми за мн.ч. завършват на "-и", дори и за ср.род: "болнИ децА".

Второ, формата "класни"по същата причина и сега може да мине за книжовна, образувана от "класнИ работИ", а не от "класно".


Колкото до настояването ти върху смисловата страна на езика, а не на формалната: за добро или лошо, езикът си е език и си прави каквото си иска, независимо дали ти или аз или някой друг настояваме върху нещо. Така че, щеш-не щеш, езикът е съчетание от смислова и формална страна, като и двете са еднакво важни в него...

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti