Оххх - мнооо генерален проблем , изобщо ...

Кои грешки? Ти може да си мислиш, че има грешки, щот в еди-кой-си учебник ти е дадена някаква изградена (на доказателства, разбира се, но все пак като конструкт) табличка на склоненията, сравняваш с тая табличка и казваш - ето, тука има грешка. А защо да има грешка - когато някой ми говори на диалект, аз не казвам, че той говори с грешки, а че говори на диалект; при писмен език - много често мога да кажа на какво се дължат грешките, за тия неща си има закони; т.нар. "книжовен език" е много късен конструкт. И тия паметници не са писани всичките на едно място, зад всеки паметник стои определена система (поне по моите досегашни наблюдения).
Що се отнася до гръцкия - има много ранни доказателства за прегрупиране и по-късно разпад и на тяхната падежна система, това е общ процес. Проблемът е, че гръцките текстове имат унификация при издаването, не е моя работа да преценявам дали това е добре, или не, но като лингвист предпочитам да гледам текстовете без поправки на т.нар. "грешки" или поне с подобаващите разночетения (изданията в това отношение са изключително дразнещи).
А обяснението не е, че носителите на езика не са го знаели, а че за тях протографът е бил наистина като свещено слово, това е "свещен език" (не заради падежите, разбира се) и те са нямали правото да променят един свещен текст просто ей така, щот тая или оная форма не е така в езика, на който псуват, примерно (щото и аз мога да поискам да "преведат" текстовете на Каравелов на разбираем език, нали).