Май4ин език не се забравя, забравят се, или поне е трудно да се възпроизведат в на4алото, определени клишета или матрици на езика. Забеляза ла съм, 4е когато говоря един език, определени изрази активно присъстват в ре4та ми, специфи4ни и 4есто непревидими. Имах приятелка, които казваше °характерно° на всеки две изре4ения веднъж, аз имам проблем с °по принцип° например. Въпроса е в това, 4е когато повтаряш подобни матрици по 100, 4е и пове4е пъти на ден, в първите моменти с родният език това идва естествено в българският и в момента на говоренето ти се опитваш да ги спреш, но наи-много да успееш да ги преведеш. Но пак ти казвам, става въпрос наистина за първите дни, в последствие, матриците, които имаш в българския, съвсем естествено се връщат и заемат своето място в езика и ре4та ти.
Друг е например проблема със спомените. Когато разказвам на някого нещо, слу4ило се на даден език, имам естествена тенденция да мисля с този език, особено ако преразказвам разговор. Което забавя мисълтта ми на български и дори понякога се усешам в последният момент преди да изрека 4ужда дума и спирам на първият звук. Което понякога прави един разговор с мен силно интересен и наи-ве4е звуков
Съществува и проблема със специализираните термини, които не си у4ил на български, както и имена на държави или дори градове, области и пр. Когато в продължение на години си говорил за Гийом Тел, ти е малко трудно да минеш на Вилхелм, още пове4е 4е аз наистина не знаех как е то4но името му на български. И от къде можех да го знам - вси4ко, което някога бях 4увала за него бе на 4ужд език. Не се опитвам да извиня това °забравяне°, а и невежеството не е извинение, а да се опитам да ви обясня от къде идват проблемите в общуването.

Що се отнася до кокетни4енето с езика, аз не виждам какво кокетно има в това, и изпитвам по-скоро срам, а не гордост. Един от наи-лошите лингвисти4ни спомени в живота ми е свързан с един разговор, които проведох с нашето посолство по повод на избори, които наближаваха. Не бях практикувала и дума български пове4е от година, абсолиутно нищо, и разговорът ми с дамата от конслуството бе силно изненадващ и за двете ни. Усещах, 4е не се изразявам правилно, 4е трудно ми се разбира, 4е словореда ми е напълно обърнат, но нищо не можех да направя в момента. За мое щастие, това никога пове4е не се повтори, никога пове4е не му позволих да се повтори.

Ще завърша с коментар на забравянето на 4ужд език - ами не мисля, 4е и тои се забравя, присъства същата тромавост в на4алото, които след няколко 4аса из4езва по4ти напълно. За сметка на това тук ми се е слу4вало да кокетирам, или по-скоро да дразня с 4ужд акцент, които обикновенно нямам - по време на воината в ирак, в Далас, говорих с възможно наи-изявения си френски акцент. Но това ве4е е друга тема

Cupitor impossibilium