Те май нещата наистина се променят -- няма да забравя едно предаване на телевизията на Би би си именно за международната паралингвистика. Беше част от поредица за т- нар "език на тялото", правена от един чичка, който на Островите си е изградил булеварден авторитет именно с познанията си по тая тема (запленяваща и юноши, и стари ергени -- как да познаеш дали те харесва някой и прочее). Както и да е, от Балканите -- световно известен опак регион -- дадоха примери с всички народи. Българите се оказаха най-готови да променят жеста според обстоятелствата -- знак на интелигетнтост.

Това за Македония е интересно. И аз съм забелязал, че клатят глави по западноевропейски и се объркват ако правиш обратното. В България объркване няма -- обикновено събеседникът влиза в крак с тебе след две-три кимвания. Дали или не това е наставено "отгоре" за някакви си 10-20 години не знам. Противоречията в приетото в България твърдение, че Тито примерно за такъв период успял да претопи коравите местни българи, гдето и на турчин 500 годин не свели глава са очевидни...

Христоматийният (даден от Христо Матев, демек) пример за насилствено наставени паралингвистични маниери е Андалусия -- бившият арабски Иландалуус. След свирепа кампания за испанизация последвала "годината на чудесата" 1492 местното население променя не само религия, език, облекло и архитектура, но и всичко останало, наред с жестовете си. Например днес там няма местни гозби с агнешко, защото едно време това можело да се изтълкува като остатък от мюсюлманството. Не гледат овце и кози -- само свине, та всеки да знай колко мразят исляма! А русата коса се цени особено много като (мнимо, както знае всеки, посетил средиземноморска арабска страна) доказателство за северни корени, нежели арабски такива... Но въздействието спрямо това население е упражнявано примерно два века.