Винаги, когато лицата в главното и подчиненото изречение съвпадат, се използва инфинитив, а не спрегаема форма. Пример:

Искам Ивам да пие бира => различни лица.

НО:
Искам да пия бира => еднакви лица
стбъл. хъщон пити пива (или хъщон пива пити),
на срб. също може да се каже Волим пити пива.

В български има остатък от инфинитив и може да каже: мога отиде, мога пи (но не и искам пи: мога/стига/смея/недей пи са вкаменели конструкции).

В езиците с инфинитив той е просто задължителен:
Quiero beber (не quiero que beba)
Хочу пить (не хочу что бы пил)
Ich will trinken (не Ich will dass ich trinke/traenke)
I want to drink (не I want that I drink/drank)
nomi-tagaru (не nomu-no-ga hoshii)

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят