Изобщо няма паралелно развитие! Стбъл съюз "да" не съответства на германските и романските местоимения. Това е бил подчинителен съюз създаващ точно този вид желателно-подчинителна връзка. При отпадането на инфинитива, съюзът "да" се е оказал най-удачен за предаване на смисъла му. По-късно дотолкова се е свързал с глагола, че се е превърнал в частица и е започнал да върви винаги заедно с него.

А това след to/zu е точно инфинитив, не нещо друго! Инфинитивът изцяло липсва само в бг и нвгрц. Просто няма начин при несъвпадане на лицата да се използва инфинитив - лицето в подчиненото изречение трябва да бъде изразено, не можем да минем без това. И германските, и романските, и славянските езици пазят инфинитива и инфинитивните си конструкции непокътнати и с висока честота на употреба в разговорната реч. На испански не се казва Yo quiero que yo venga - Quiero venir е единствената употребима конструкция. На немски също не може да се каже Ich will dass ich komme, само Ich will kommen. Само балканските езици са разколебали инфинитива - бг и грц напълно, сърбохърватски и румънски - донякъде. За албански не знам.

Рудиментарен инфинитив: ми да, има го - недей рева, мога чете, стига копа, смея направи. Използва се само в тези три-четири конструкции, не може да се каже *"искам спа". По произход не е и точно инфинитив (инфинитива на чета е чисти), а 3-то л.ед.ч. аорист.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят