мдаа, ясно...

обаче, като си мислех за паралелно развитие, нямах предвид паралелите да си съответстват на 100 %. ясно е, че в германските езици to- и zu-конструкциите не се използват по абсолютно същия начин както да- и na-конструкциите в балканските и в дадени случаи същата идея се изразява с помощта на други съюзи (в случая с герм. произлезли от показателното местоимение за среден род, в случая с романските, където също има подобно развитие - произлезли от латинското въпросително/относителното местоимение...)

въпреки това не е ли странно как в цяла Европа нещо, което се е изразявало в старите езици (латински, старогръцки, вероятно прагермански и праславянски) с инфинитив, се заменя повсеместно със сходни аналитични конструкции? защо да приемаме това като нещо едва ли не разбиращо се от само себе си, когато процесът е можел да бъде съвсем друг - например запазване на някакъв инфинитив, макар и рудиментарен като в "нидей рива"? или каквото се сетиш друго...

вярно, прав си за съществената разлика, че в германските езици формата след подчинителния съюз to остава неизменяема и това доста се отразява на физиономията и "валентността" на съответната конструкция.

и все пак...

Ех, любов, любов, ти си като жълта тиква - щом презрееш и започваш да простееш