Защо изечари, не е ли по-добри езикари или езикисти. Пък и тази палатализация откъде се появи?
Думата ми беше за друго. Занимаването с езици без определена цел не се връзва нито с хедонизма или ако щеш с нещо като хипи култура, generation X или както искаш го наричай като отношение към живота, нито с по-разпространеното поне около мен юпи-отношение към ценностите, когато всеки търси практическата полза преди да се захване с нещо. Май се разфилософствах излишно, но в тази празна и прашна София какво друго да правиш...