В "езиковия промискуитет" няма нищо лошо. Щом ти доставя удоволствие (както и на мен, впрочем), не виждам защо да не го правиш. По-полезно е, отколкото да се напиеш като казак и да наричаш това "купонясване". Ако във всяко нещо търсим само полезността и употребимостта, то по-добре още от яслите да ни програмират бъдещата професия и извън нея да не знаем нищо, за да не се затормозяваме.
А полза все пак има. Научаваш се да систематизираш нещата, да ги подреждаш, да виждаш връзките между тях. Ако знаеш, напр. руски и български и имаш понятие от полски и сръбски, научаването на който и да е друг славянски език до степен да не си изпросиш боя е въпрос на няколко месеца - колкото да хванеш основните моменти и разликите.

Има още един вид хора, които намират удоволствие в езиците. Аз им викам изечари, а на английски те сами себе си наричат conlangers (от constructed language). На тях им доставя удоволствие да измислят език, да строят граматиката му, формите на думите му. Така изведнъж откриваш какво невероятно разнообразие съществува из живите и мъртвите езици по Земята, и какво би могло да има. Аз също съм изечар и ако някой ми каже, че си губя времето, да си гледа работата.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят