Според мен всичко зависи от това за какво са ти езиците. Аз лично говоря два чужди езика (три, ако броим руския), без да съм задълбавала кой знае колко в тях. И имам чувството, че огромна част от знанията ми не са "академични" - просто каквото видя по книги, филми, всекидневни разговори, лична кореспонденция, го попивам и така си увеличавам знанията по съответния език. Най-систематични са ми знанията по френски, но само защото бях в такава гимназия, а там няма как да не те обучават систематично.
Смятам, че за "всекидневна" комуникация знанията ми, колкото и повърхностни да са, ми стигат, и нямам намерение да задълбавам още. И пак според мен най-правилния подход е нещо средно между двете алтернативи, които предложи. С една дума, да не се учат много езици, но за сметка на това да не се задълбава в тях. Разбира се, ако ти трябват само колкото да не си испросиш боя . Пък ако ти трябват за някаква научна работа - сравнителни анализи между тоя и оня език, между тая и оная езикова група (извинявам се, но не съм много наясно с лингвистиката ), тогава можеш (пък и май трябва) да копаш по-надълбоко.
Сега се сетих за някакъв човек (май беше българин), който владеел над 40 езика! Тоя човек как се сеща на кой точно говори в даден момент!?

стой та гледай