В готския език например е имало ясно различими окончания за падежите на съществителните имена, а също и на глаголите. Сегашният немски според мен е междинна фаза между чистия аналитизъм при имената (както в англ. и бг) и синтетизма на готския, руския и стбъл. език.

Що се отнася до излишъка, ами ето ти го контрапримера: в "Аз искам" има излишък на информация. И понеже никому не е минало през ума да премахне спрягането на глаголите, премахва се подолгът, т.е. цяла група в изречението: "Искам", без подлог, и не само е възможно, ами и това далеч по-употребимият вариант. Т.е. излишъкът се съкращава. На немски "Ich will" носи също толкова информация, но не можеш да кажеш само "Will". Излишъкът не се съкращава.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят