ползвана днес общо-взето навлезе в употреба преди 40-тина години. Не бе строго регламентирана, а по-скоро представляваше "по-образована" реакция срещу дотогавашните конвенции, които май почиваха на френски, немски и италиански. Така например "Бъкстон" стана "Бъкстън", "Гладстон" стана "Гладстън" (което е неправилно, но се среща често), "Чарлс" стана "Чарлз" (което по моему си е чиста превзетост), а "Уилиям" стана, с извинение, "Уйлям", което е не само неправилно, но и очевадно подвеждащо.

Но пък "Шератон" не стана "Шератън". А-пропо този интересен факт -- и без да съм запознат с разсъжданията на меродавните в случая лица (е, дисижънмейкърите, де) -- смея да твърдя, че естетиката следва да играе роля в транскрибирането. Може би съм единствен, но много грозно ми седят думи като "мЕниджЪр" (за която са изписани томове, и която -- произлизаща от латънската "мана" -- си е сто на сто "ръководител"), "дИсижЪнмейкЪр", "букмейкЪр", прославените в настоящата тема "геймЪри" и плеяда въз плеяда други.

Защо?

Щот ми съ виждът кът карикатуризирани и изупъчавъни нъ фуньетикътъ. Щом шъ ги прайм ду там фунитичну изписъни, що ни зейм дъ пишим и нъ бългърски тъй -- ду дупкъ фунитичну -- чи дъ видим кък шъ ни ърйесъ! Ъмъ ни съ нъдявъм ногу-ногу дъ съ ърйесъ някуму, праву дъ с кажъ. Напрау чуду шъ видим дуга съ ръзбирйем! Скору шъ тряъ съ върни старийъ пръвупис, чи дъ мож чуйек дъ ръзбирйе зъ кво стаъ думъ га глйедъ нещу писмйъну.

А какво предлагам? Нищо особено революционно -- да спазваме правилата на БЛАГОЗВУЧИЕТО в българския език, когато транскрибираме, за да се получават по-смилаеми и визуално-приемливи резултати. Да помним прецедента "ШеротОн" вместо "ШератЪн" и да действаме съответно!

Димьек, дъ н си кривим душътъ и дъ н съ прайм нъ по-гулеми ръзбирачи на ънглийскътъ фуньетикъ ут ънгличанити, чи саму стаъми зъ смяу!