е, слава Богу, при нас няма чак такова разминаване между писмена и говорима норма, единственият графичен маркер е този за пълен член. виж, французите са друга работа. но на човек може и да му бъде удобно с този техен исторически правопис, например след няколко години учене на латински, някой друг романски език или английски. ако пишеха фонетично, от рода на a~sha~te davwar fe votr konesa~s, щеше да бъде пълен потрес и паника. друго си е enchante d'avoir fait votre connaissance: нпаример и да не знаеш какво е enchante веднага се сещащ за английското enchanted и латинското incanto "пея заклинания" и ти става ясно, че иде реч за нещо омагьосано. ако знаеш, че това е формула за учтивост, може да се досетиш, че еквивалентът на български е "очарован" (нали етимологически и то значи "омагьосан"!). така че ако имаш база за сравнение с други, сродни езици, историческият правопис може да ти бъде дори от помощ.
всъщност френският исторически правопис не е и чак толкова "неправилен", след кратко време свикваш и знаеш горе-долу какво да очакваш. английският изисква далеч повече тренировки и е много по-непредсказуем.

а това за "нашия град" не го разбрах много. плюс това говорителките по радиото или кабеларките никога не биха могли да използват софийски диалект. те могат да говорят само на своя роден или на общоприетия, наддиалектен книжовен език. ако са усвоили последния - толкова по-добре! по медиите според мен е допустимо да се говори само на книжовен език - освен ако, както един мой познат, не си член на Шопската сепаратистка армия (къде си, Гъцо?).

don't follow leaders and watch the parking meters