Според сегашното правило за променливо "я", се пише и изговаря "я", когато сричката е под ударение и следващата сричка не е мека (т.е. гласната в нея не е "е", "и", "я" или "ю"). В останалите случаи (неударено променливо "я" и/или следваща мека сричка) се пише и изговаря "е". Например "хлЯб", но "хлЕбен"; "бЯл", "бЕли"; "млЯко", "млЕчен"; "нЯколко", "неколцИна". Преди 1945 г. е имало отделна буква за променливото "я" – ят, като всеки я е четял както му е удобно на него, т.е. "хлЕб" и "вЕрвам" са били също толкова правилни произношения, колкото "хлЯб" и "вЯрвам". Така е било по-добре според мене, но темата за що-годе етимологичен правопис си ми е болна :)

Наред с това правило съществуват и някои думи, които имат дублетни екащи форми, наред с якащите: "обЯд", "Обед"; "млЯко", "млекО"; "мЯсто", "местО". Ударението се измества за да се впишат екащите форми в правилото. Останалите случаи на екане книжовният език счита за диалектни.

Екането не е характеристика само на шопските говори, а на всички западни диалекти. По устието на р.Искър, а на юг от Балкана и малко по на запад, минава ятовата граница, която дели говорите на екащи (на запад) и якащи (на изток).

Прѣжде оубw словѣне не имѣхѫ кънигъ...