различни л-та в зависимост от това какво има около тях като звуци. защото в "лотария", "леля", "чувал", "льохман", "плувам" и т.н. всяко Л се произнася специфично и, строго погледнато, е малко по-различно от всички останали л-та.
но тези различия не са чак толкова важни, защото, по на едро погледнато, всички тези различни л-та се възприемат от слушащия като спадащи към един тип звук, който се нарича ФОНЕМА. фонемата е общият сбор от отличителни белези, които правят всяко Л именно Л, а не нещо друго (напр. б, д, г, е...). това са само съществените признаци - тези, без които Л не може да бъде Л. отделно от това във всеки конкретен л-звук в дадена дума има и други признаци, които се обуславят от обкръжението на л-то. но те нямат значение, за да възприемем звука Л именно като Л, тоест в слухово отношение не са чак толкова важни. такива л-та наричаме позиционни варианти или алофони. те са всички л-та, навързани в потока на речта и поради това никога не са "идеални" в звуково отношение, в тях винаги има нещо в повече. "идеалният" звуков образ на Л съществува само в главата на говорителя.
но именно въз основа на такива "идеални", "чисти" представи за звука (т.е. на фонеми) се съставя една звукова писменост

don't follow leaders and watch the parking meters