В българския език, както и във всеки друг език, има диалекти. Все пак, диалектната разчлененост на бг е значително по-малка, отколкото при други езици, и повечето бг диалекти за разбираеми (intelligible) един за друг. Съществуват само няколко диалекта (напр. някои родопски), при които разбирането е затруднено.
По определение, диалект е специфичния говор на група хора, населяващи даден район. Диалектът се отличава от останалите по някои свои фонетични особености, използвани думи, има и граматични различия. Поради тази причина разликата между диалект и език е много тънка и в много случаи спорна. Учените рядко разрешават тези спорове помежду си, но затова пък политиците ги оправят бързо и лесно с декрети.
Всеки език по света представлява съвкупност от диалекти. На базата на един, няколко или усреднените характеристики на всички диалекти се изгражда книжовният език. Това е езикът, на който е прието да се пише, а също така и да служи за междудиалектна комуникация.

Основните групи диалекти в бг се делят на два пласта. Първият пласт е по-стар по произход. Класификацията се извършва въз основа на наследника на стбъл гласна голяма носовка. В бг говори тя има четири различни наследника, и съответно четири различни групи диалекти: ъ-диалекти, а-диалекти, у-диалекти и о-диалекти. Ъ-диалектите са най-многобройни и на тяхна база е изграден книжовният език. У-диалекти се срещат в най-западните райони на бг езиково землище и от мнозина се разглеждат като преходни говори между бг и сръбски език (но характерните особености и на тези говори са си чисто български).
По-новият пласт е разграничава въз основа на наследника на ятовата гласна. В Западните говори ятовата гласна дава "е" и те се наричат е-кави говори. Малкото изключения са думи от вида цалувка, цадя, царя (от цяр - церя), при които ранното затвърдяване на "ц" е довело до изравняване на стария "ят" с "а" (по аналогия на мълчах < *млъчяти, което е станало още в праслав, срв. рус. видеть < видяти, но молчать < млъчати < мълчяти) още преди съществуването на самата гласна да започне да изчезва.
В Източните говори ятът има се радва на значително разнообразие от наследници. В по-голямата част неговите наследници са два, "е" и "я", които се редуват в корени, наставки и окончания съгласно просто фонетично правило. Това правило се спазва най-последователно в Североизточна България (напр. мляко - млечен - млека). В друга група източни говори редуването се подчинява на друго, по-опростено правило (мляко - млячен - млека, т.е. влияние има само ударението, но не и характера на следващата съгласна). В трети говори (Родопите) в извън ударение ятът дава "е", а под ударение е запазен.
Прието е, че ятовата граница минава по поречието на река Искър. В близост до нея минава границата на още една особеност на източните говори, която прави особено впечатление на говорещите западни: мекото произношение. В западните говори, а също така и съгласно книжовната норма, съгласните се смекчават само пред "я", "ю", "ьо" и "ъ" (отбелязвано отново с "я"). В западните говори смекчаването, означено с тези букви, е доста слабо, а след някой групи съгласни (б, п, м например) направо се произнася твърда съгласна + й + гласна (т.е. бял = бйал). Обратно, в източните говори смекчаването е значително по-силно, а също така се проявява (без да има фонетична стойност) и пред "е", "и" (западняци често подигравателно имитират хората от Изтока с изрази от вида "твърдо нье!"). В някои говори е запазена дори мекостта на някои съгласни в крайна позиция (конь, соль).

Диалектите на българите, избягали преди векове, пазят основните български характеристики (напр. банатските българи в Молдова, бесарабските в Украйна, изчезналите вече Седмоградски българи), но са силно повлияни и от езиците на народите, сред които са се заселили. Диалектите на българите, останали извън границите на България (Източна Тракия в Турция, Южните Родопи в Гърция, Западните покрайнини в Югославия, и независимата държава Македония, също до преди 12 години в състава на тогавашна Югославия) са подложени на политически натиск. Неговата крайна фаза е създаването на маледонския книжовен език, с който днес се ползват гражданите на Република Македония и който е силно повлиян от сръбския език: хората отсам границата, в Пиринска Македония, и хората оттатък границата говорят едийн и същи диалект. Произношението на живеещите оттатък границата, особено на средното и младото поколение, които не познават друго освен Титова Югославия и Република Македония, е много по-близко като общо звучене до сръбското, отколкото до това на говорещите същия диалект отсам границата.
Все пак, македонският книжовен език функционира като официален език вече над 50 години и дори ние, лаици, учени лингвисти или просто националисти, да не го признаваме, политиците са длъжни се съобразяват с положението. Слава Богу, езиковият проблем между Бг и Мк беше успешно разрешен.