СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
Съществителните имат следните граматически характеристики: род, число, падеж, определеност.
Родът е вътрешноприсъща категория на съществителните. В бг има три рода: мъжки, женски, среден. За разлика от френски и немски, в повечето случаи родът е лесно различим по окончанието: думи, зав. на съгласна, са от м.р., на -а, -я - от женски, на -о, -е - от среден. Чужди думи, завършващи на -и, -у, също са от среден род. Една голяма група същ. завършващи на съгласна, са от женски род; сред тях има около 150 думи, които просто се запомнят, че са от ж.р. (като лой, пролет, пръст), две-три, при които родът е неустановен (прах, пустош), три-четири, при които значението зависи от рода (газ м.р. 'вещество в газообразно състояние' - газ ж.р. 'газ за горене'; пръст ж.р. 'почва' - пръст м.р. 'един от пете пръста на ръката'); голяма група от ж.р., завършващи на съгласна, са думи с продуктивната наставка -ост/-ест (свеж - свежест).
Числото показва количеството на обозначаваните предмети. Има две числа - единствено и множествено. Неодуш. същ. от м.р. имат особена бройна форма, която се използва само след числителни и местоимението 'няколко'. Редица думи пазят старата форма за двойствено число, но тя функционира като множествено. Абстрактните и събирателните съществителни нямат форма за множествено числа. Някои други същ. пък нямат форма за единствено.
Падежът изразява връзките на съществителното с другите думи в рамките на изречението. В бг език тази роля е напълно поета от предлозите, и са запазени само два падежа: именителен и звателен. Звателният падеж се използва като обръщение, а именителният - във всички останали случаи. Някои диалекти пазят употреба на винителен и дателен падеж при одушевените имена.
Определеността е категория, характерна за повечето индоевропейски езици, но напълно неразвита в славянските. Тук българският език стои самотен. Определителният член е задпоставен. В редица случаи числителното 'един' играе ролята на неопределителен член, но това поведение не е граматикализирано, т.е. няма закономерен характер.

ПРИЛАГАТЕЛНИ
Прилагателните имена назовават качества (качествени прил.имена) или отношения (относителни прил). Имат следните грам. характеристики: род, число, степен.
Родът и числото са съгласувателни категории, т.е. те зависят от рода на същ. с което прил. се свързва в словосъчетание.
Степента показва отношението на дадено качество спрямо друго. Степените са две: сравнителна и превъзходна, и се образуват аналитично с помощта на частиците по и най. Те се пишат полуслято.
Степенуване е приложимо и към същ. имена и дори глаголи. Тогава то показва сравнение на вътрешноприсъщи качества, напр. по` човек, най обичам. В този случай частиците по и най се пишат отделно, а правописната норма изисква върху по да се изписва ударение.

ЧИСЛИТЕЛНИ
Според мнозина числителните са лексикална, а не граматична категория. Те изразяват количество.
ЕДИН е нормално прилагателно.
ДВЕ също е прилагателно, но формите му произлизват от старите двойствени форми на прил, от които иначе днес няма друга следа.
ТРИ, ЧЕТИРИ и т.н. са неизменяеми съществителни.
Числителните се членуват.
ХИ`ЛЯДА (за разлика от хиля`да), МИЛИОН, МИЛИАРД и т.н. са обикновени изменяеми съществителни. Често тяхната употреба провокира грешки с бройната форма. Правилно е както МИЛИОН МРАВУНЯКА, така и МИЛИОН МРАВУНЯЦИ, но само и единствено МИЛИОНИ (мн.ч.) МРАВУНЯЦИ.

НАРЕЧИЯТА
Показват начин, време, място. Има само няколко първични наречия, останалите са производни, най-често от прилагателни. Много често се бърка прил. в среден род със съответното му наречие, напр. в БЪРЗО ПОНИ бързо е прилагателно, но в БЪРЗО БЯГАМ е наречие.

ЧАСТИЦИ, СЪЮЗИ, ПРЕДЛОЗИ и пр. мисля да си ги спестя.