Традиционно стбъл глаголи се разделят на пет спрежения в зависимост от наставката, с която се образува сегашно време. В три от тях участва гласната "е", затова аз ще ги обедя в днешното І спрежение. Четвърто спрежение е напълно аналогично на съвременното ІІ. Пето спрежение обединява няколко глагола без наставка в сегашно време (атематични) и глагола имати, който е единственият стбъл глагол със спрежение аналогично на днешното ІІІ.

Стбъл глаголи се изменят по:
1. лице/число (общо девет форми)
2. време (сегашно [презенс], минало свършено [аорист*], минало несвършено [имперфект], минало неопределено [перфект], минало предварително [плусквамперфект], минало свършено предварително [антепретерит])
(* латинският термин е 'претерит' но в бг граматична литература е възприет гръцкият 'аорист')
3. наклонение (изявително, подбудително, условно)
4. залог (деятелен, страдателен, възвратен)
5. именни форми (причастия: сегашно деятелно, минало деятелно, сегашно страдателно, минало страдателно; елово причастие, инфинитив, супин).

Както и в съвременния бг, всички глаголи имат две основи: сегашна и минала (претеритна). От сегашната основа се образува сегашно време, сегашно деятелно и страдателно причастие, подбудително наклонение; от миналата основа се образува всички останали форми.
За разлика от класическите латински и гръцки, в стбъл глагол притежава редица аналитични форми. Това са минало предварително и минало неопределено време, страдателен залог, условно наклонение. Минало неопределено и минало предварително време се различават и съществено по смисъл от аналогичните латински и гръцки времена - при тях акцентът е върху резултата от действието, а не върху самото действие. Това е славянско нововъведение.
Миналата и сегашната основа се образуват една от друга по два основни начина: с различни наставки (напр. върв-и-ш - върв-я-х; чет-е-ш; чет-(нулева)-ох) или със степенуване на основната гласна (пера - прах).

Примерни спрежения:
I спрежение.ІІ спрежение..ІІІ спрежение.атемат..........СЪМ
сег.вр.
1. четон........хождон..........имамь...............дамь..............есмь
2. четеши.....ходиши..........имаши..............даси/даши....еси
3. чететъ......ходитъ...........иматъ..............дастъ.............естъ
1. четемъ......ходимъ..........имамъ..............дамъ..............есмъ
2. четете......ходите..........имате...............дасте.............есте
3. четонтъ....ходентъ........имонтъ.............дадентъ........сонтъ
1. четевя......ходивя..........имавя...............давя...............есвя
2. четета.....ходита..........имата...............даста..............еста
3. четете.....ходите..........имате...............дасте..............есте
минало свършено
1. четохъ/чисъ.ходихъ.....имахъ...............дасъ................быхъ
2. чете.............ходи(тъ)...има(тъ)............даде................бы(стъ)
3. чете.............ходи(тъ)..има(тъ)............даде.................бы(стъ)
1. четохомъ/чисмъ.ходихомъ..имахомъ..дасомъ..............быхомъ
2. четосте/чисте...ходисте....имасте.....дасте.................бысте
3. четошен/чешен..ходишен..имашен.дашен................бышен
1. четоховя/чисвя...ходиховя..имаховя..дасовя..............быховя
2. четоста/чиста....ходиста....имаста....даста................быста
3. четосте/чисте....ходисте....имасте....дасте................бысте
Двойните форми в мин.св. време се наблюдават само при една група глаголи от І спреж., тези без наставка на миналата основа. По правило мин.св. вр. се образува с наставка -с-, която под въздействието на праслав. фонетични закони и по аналогия се променя в 'х' или 'ш'. Съвсем закономерно праслав. читсъ се опростява до чисъ. Вторите форми, които са надделели в по-късното развитие и днес са останали единствени, са по-нови и избягват това изкривяване на основата.
Минало несвършено
1. четяахъ...........ходяахъ.........имаахъ........дадяахъ.........бяахъ
2. четяаше..........ходяаше........имааше.......дадяаше........бяаше
3. четяаше..........ходяаше........имааше.......дадяаше........бяаше
1. четяахомъ.......ходяахомъ.....имаахомъ....дадяахомъ.....бяахомъ
2. четяашете......ходяашете....имаашете...дадяашете.....бяашете
3. четяахон.........ходяахон.......имаахон.....дадяахон........бяахон
1. четяаховя.......ходяаховя......имааховя...дадяаховя.......бяаховя
2. четяашета......ходяашета....имаашета...дадяашета.....бяашета
3. четяашете......ходяашете....имаашете...дадяашете.....бяашете
Подбудително наклонение:
2. чети................ходи..............имаи............даждь...........(бонди)
2. четяте............ходите...........имаите........даждьте.......(бондяте)
2. четята............ходита...........имаита........даждьта.......(бондята)
Окончанието произлиза от стара двугласна, затова в някои глаголи се прявява втора палатализация, придружена с редукция на основната гласна:
пекон - пьци, рекон - рьци

Именни форми:
сег.деят.прич. четы/четонщии...ходен/ходенщии...имен/имонщии..даден/дадонщии
мин.деят.прич.
четявъ/четявъшии...ходивъ/ходивъшии..имавъ/имавъшии.../давъ/давъшии
сег.страдат.прич.
четимъ.....ходимъ.....имамъ...дамъ...
минало страдат. прич.
четенъ....ходенъ....иманъ....данъ
елово причастие
челъ.........ходилъ....ималъ....далъ....былъ
инфинитив
чисти..........ходити....имати...дасти
супин
чистъ......ходитъ.....иматъ...дастъ
Аналитични форми:
минало неопределено време:
челъ есмь....ходилъ есмь.....ималъ есмь....далъ есмь.....билъ есмь
минало предварително време
челъ бяахъ...ходилъ бяахъ....ималъ бяахъ...далъ бяахъ
антепретерит
челъ бихъ.....ходилъ бихъ.....ималъ бихъ.....далъ бихъ
условно наклонение
челъ бимь (би, би, бимъ, бисте, бише, бивя, биста, бисте)
ходилъ бимь....ималъ бимь...далъ бимь....билъ бимь

Форми за бъдеще време няма. Бъдеще време се изразява описателно, най-често с помощта на глаголите имати, наченти, хътяти и инфинитив. В тези конструкции обаче спрегнатият глагол е запазвал значението, срв. имам на върша, започвам да върша, искам да върша.