Счита се, че старобългарският език, в своята най-ранна фаза, представя крайната фаза на развитие на праслав. В него обаче са отразени някои чисто български черти, като напр. шт < тй, жд < дй, ра < ор, ря < ер и т.н.

Старобългарският книжовен език е създаден от св. Константин Кирил Философ на базата на солунските славянски говори през средата на XIX век. Това го прави не само най-рано писмено засвидетелстваният славянски език, но и третият в Европа след гръцки и латински (по същото време Карл Велики е говорел на немски само с конете си). Първоначалната цел е била да се преведат на разбираем славянски език църковните и богослужените книги. За целта Кирил създава нова азбука: глаголицата. В нея за всеки специфичен славянски звук има отделна буква.
Кирил превежда цялата църковна литература и отива заедно с брат си Методий в Моравия по покана на княза да обучава новопокръстения народ на четмо, писмо и молитва. Немското духовенство там се противопоставя остро на мисията на двамата братя и успява да ги изгони от Моравия. Поради тази причина днес всички западнославянски народи са католици и пишат с латиница, макар че тя е малко пригодна за езиците им.
Кирил печели диспута с фарисеите за триезичната догма в Рим и получава разрешение да продължи делото си. Обаче здравето му е разклатено и той умира. Брат му Методий поема нелекия му път и се връща в Моравия. Новият папа обаче е противник на делото му и негласно дава съгласие да бъде прогонен. Методий умира в тъмницата, а неговите ученици Климент, Наум, Ангеларий и Горазд стигат границите на България.
България е покръстена едва наскоро: владетелят канасубиги Борис приема христовата вяра през 864 и заедна с нея титлата княз и името Михаил. След дълга преписка с папата князът решава да присъедини българската църква към цариградската патриаршия (тогава схизмата между двете църкви още не съществува) и извоюва максимално възможната независимост за онова време: архиепископия. В България живеят заедно два съвсем различни етноса: славяни и българи (прабългари), с различни религии, различни езици, различна политическа, стопанска и военна култура. Българите са основатели на държавата, но за техния произход и език днес почти нищо не се знае. Има разбира се много противоречиви хипотези. Факт е, че са били по-малобройни от славяните, но не чак толкова малобройни, че да се претопят напълно - в средата на IX век разделението все още е съществувало.
Покръстването премахва едно от различията. С идването на учениците на Кирил и Методий се създават условия за премахване и на второто.
Княз Борис приема Климент, Наум, Ангеларий и Горазд и ги разпраща из цяла българия да обучават както църковни деятели, така и прости хора на четмо и писмо. През 889 г. Борис се оттегля от престола, а през 893 се завръща, за да свали големия си син Владимир-Расате, който започнал да руши делото на баща си. На трона застава по-малкият син, Симеон, роден в годината на покръстването, възпитаник на Магнаурската школа. Управлението на цар Симеон Велики е Златният век на българската книжнина.
Освен възкачването на Симеон на престола, 893 бележи още едно събитие: старобългарският език е обявен за официален език на държавата. Цялата църковна и административна писмена дейност, която до този момент се е извършвала на гръцки език, сега започва да се извършва на старобългарски. Така че старобългарският книжовен език не е само църковен език, поради което и разпространеното название "старочерковнославянски език" е неправилно: то показва само една от многото функции на този език.
Защо за официален език е бил избран именно славянският старобългарски език? Защо управляващата класа, почти изцяло от прабългарски произход, не е наложила своя език? Този акт просто показва далновидността на княз Борис. Говорещите славянски старобългарски език са били с пъти повече от говорещите прабългарски. Освен това учениците на Кирил и Методий са донесли книги на един вече обработен и завършен книжовен език, докато прабългарският е бил само сбор от диалекти, дори без систематизирана писменост. Затова и везните са наклонили в полза на славянския език.

Старобългарският език получава голямо разпространение и извън България. Русия се покръства към края на X век и за там заминават бъкгарски свещеници и просветители. В сръбската православна църква също се служи на старобългарски. Единственият православен романски народ - румънците, използват старобългарски език не само за целите на църквата, но и на държавната администрация. Така се създават редакции на старобългарския език. Една от тях - руската редакция - и днес се използва в богослужението. Тази редакция носи името църковнославянски език.