Праславянски

Още в балтославянски "а" и "о" са съвпаднали в обща гласна "а".

В праславянски действат два фонетични закона: за отворената сричка и за палатализация.

Законът за отворената срички води до цялостна промяна на структурата на сричката. Всички крайни съгласни изчезват, много съчетания се опростят. Този закон се проявява и днес, макар и в много по-слаба степен, напр. "роб" - една сричка, "роби" - две срички, "б" се отделя от първата сричка и става част от втората.
Старите двугласни се променят и дават цяла редица нови гласни:
ai/oi > я (с тази буква ще бележа стбъл "ят")
ei > и
au/ou > у
eu > ю (т.е. у със смекчаване на предходната съгласна).
om/on/am/an/um/un > он (така ще бележа голямата носовка. Това е носово "о", не комбинация от "о" + "н").
em/en/im/in > ен (така ще бележа малката носовка. Това е носово "е", не комбинация от "е" + "н").

Комбинациите от гласна и р/л се променят по-късно, затова резултатът е различен в трите групи:
праслав.....южнослав......източнослав......западнослав.
or/ol/ar/al..ра/ла..............оро/оло.............ро/ло
er/el..........ря/ля...............ере/оло.............ре/ле
ur/ul..........р/л..................ор/ол.................р/л (сричкотворни р/л)
ir/il............р'/л'.................ер/ел.................р'/л. (сричкотворни меки р/л)

Гласните също се променят качествено:
a > а, i > ь, е > е, u > ъ
a: > a, i: > и, e: > я, u: > ы
Гласните ъ и ь са свръхкратки.

Законът за палатализация променя задноезичните съгласни к,г,х, когато след или пред тях е имало предна гласна (е, и, ь, ен, я). Осъществен е на три етапа:
I палатализация е най-древна: ке > че, ге > џе > же, хе > ше
II палатализация се осъществява след изчезването на двугласните: koi > ця, goi > ѕя, xoi > ся.
III палатализация променя к,г,х СЛЕД ь, и, ен, ако не следва ъ или ы: ька > ьца, ьга > ьѕа, ьха > ьса
И трите палатализации пазят своите проявления и до днес, напр.
ученик (0) - ученически (І) - ученици (ІІ) - ученица (ІІІ)

Пред й се променят ВСИЧКИ съгласни.
К, Г, Х се променят по І палатализация: кйа > ча, гйя > џа > жа, хйа > ша
Т, Д се променят различно в различните групи: бг. ШТ, ЖД; рус, укр. белорус. Ч, Ж; србх. Ћ, Ђ (силно смекчени ч и џ, така се произнасят и до днес); западнослав. Ц, Ѕ(З)
След Б, П, М йотът се трансформира в силно смекчено Л: бйа > блia, вйа > влia, мйа > мiа. В западнослав. този резултат изчезва много бързо и остава без следа; изчезва и в бг; в србх и руски обаче се пази, дори по аналогия се развива и редуване ф/фл' много по-късно (Ф не съществува в праславянски, появява се много късно с редица заемки, най-вече гръцки)

Забелжка: џ = дж, ѕ = дз.