Ставаше дума за друг вид писане на "А"/"Я": там където и арикулационно, и етимологично, звукът е всъщност "Ъ" - определителният член за мъжки род и окончанията за 1 л.ед.ч. и 3 л.мн.ч. при глаголите от 1-во и 2-ро спрежение. Има и други случаи, но те не са толкова фрапиращи и могат да се отнесат към случая, за който ти говориш.
Ако се съмняваш, че звукът е "Ъ", произнеси думи, в които той се появява под ударение: чета, четат, вървя, вървят, спя, спят, мълча, мълчат, река, рекът, пека, пекат; деня, града, ключа, съня, сина (калта и пролетта са обаче друг случай). После затвори очи, за да не ги гледаш виждаш написани, и пак ги произнеси. Тук навсякъде ударението е върху въпросната гласна, т.е. редукцията, за която говориш, просто е "out of discussion".
Разбира се, среща и произношение четА, спЯ - то си е съвсем нормално за т.нар. а-диалекти - в тях също така се казва и пат, маж.
Само че по-скоро пълният член ще отпадне, отколкото някой да оправи тази правописна... не, не перверзия, глупост. (перверзия е напр. английският или японският правопис, тази част от българския е чиста глупост).
|