Днес в света се говорят между 1500 и 5000 езика. Бройката варира толкова, защото границата между език и диалект е много тънка и на много места опира главно до политика. От тези хиляди езици/диалекти не повече от 100 се говорят от значително количество хора (> 1 млн души/език). БГ е вътре в тези сто.
Аз мисля, че обединението на езиците е неминуемо като глобализацията. С намаляването на броя на ефективните държавни граници (т.е. тези, които не са само формалност) придвижването на хора ще става значително по-лесно, и нуждата от междуезикова комуникация ще нараства. И тъй като не може всеки да знае всички езици, очевидно по-малко говорените езици, които и днес са на заден план, ще бъдат все по-силно изтласквани докато изчезнат съвсем. Примери: на остров Хоккайдо живеят не малко представители на народа айну. Само 15 от тях обаче активно използват езика айну, останалите говорят японски. Същата е ситуацията с ирландския, шотландския, уелския език в Европа - значителен процент ирландци не говорят изобщо ирландски, дори в самата Ирландия, останалите го владеят само пасивно и едва една шепа го ползват активно. Украински се говори масово само в Западна Украйна - в останалите части се говори само руски - а това е един от работните езици на ООН! Да не говорим за индианските езици и в двете Америки - актьорите във филма Танцуващият с вълци е трябвало да учат собствения си език. Както виждаш тенденцията е налице.
Езиците възникват когато дадена група се отдели от друга група хора. Днес обаче е налице обратният процес - обединяването на групите хора. Обединяването води до необходимост от общ език - т.е. все повече хора ще говорят не майчиния си език, а някой друг. И ще го правят постоянно. Така големите езици ще стават все по-големи, а малките - все по-малки докато изчезнат.
Не е казано, че бъдещият общ език ще бъде наследник на един от сега говорените езици. Най-вероятно това ще е смесица от стоте големи езика или от някои от тях. Най-вероятно ще се мине през фаза, в която - както казваш ти - ще се говорят няколко различни езика, но те няма толкова много на брой, както сега, и диалектната им диференциация ще е много по-малка. Възможно е тези няколко езика да се окажат толкова различни, че смесването им да е невъзможно - и тогава няма да получим един общ език, а няколко, които обаче вече ще се говорят от всички или от повечето, защото такава необходимост ще съществува. Също така бъдеще не означава утре или след 100 години, а например след 500-1000-2000 години. Макар че всичко в крайна сметка е Божа работа (или на дявола) и ние не можем да предскажем какво всъщност ще стане.