Много добре разбирам разликата - говориш за обективно и субективно възприятие.
Розата си е роза, независимо дали ще я наречеш роза или трендафил. Това е обективното възприятие. Думата "роза" обаче е свързана с една съвкупност от асоциации, а думата "трендафил" - с друга съвкупност. В по-голямата си част тези асоциации са едни и същи, но се различават в детайлите. Така употребената дума до голяма степен определя начина, по който възприемаме обекта, който назоваваме. Това е за което вие всички тук говорите - че езикът определя начина, по който възприемаме света. Не го отричам! Когато минем в областта на абстракциите става още по-сложно, защото няма реален обект, с който да направим сравнение - тук възприятието е изцяло субективно (можеш ли да пипнеш бъдещето?). Затова казах, че думите за абстрактни понятия не ги назовават, а са понятията. Това е субективното възприятие - за всеки индивид то е различно. Ти казваш, че не мога да знам как една котка възприема света около себе си, а мога само да тълкувам (по-правилната дума е гадая) нейните възприятия въз основа на поведението й. Но същото важи и за който и да е човек - до момента, в който не преминем към третосигнална комуникация, ние винаги ще гадаем по поведението на другия човек какви са неговите възприятия. Така изглежда сякаш никога не можем да получим абсолютно познание за даден обект, защото всеки индивид има различно субективно възприятие за този обект, а обективното възприятие изглежда невъзможно, защото го пречупваме през сетивата и съзнанието си (правим го субективно).
Човекът обаче, в стремежа си да получи абсолютно познание, се е изхитрил и е създал математиката. Тя ни дава понятието "точност". Тази величина показва докъде можем да се доверим на дадено възприятие и откъде насетне - не, т.е. докъде възприятието е обективно и откъде започва субективизмът. Точно така, аз не мога да съм сигурен дали начина, по който тълкувам поведението на моята котка е действително това, което тя наистина възприема. Но ако не един, а много хора наблюдават не една, а много котки, тогава ще могат да се правят обобщения въз основа на това, което се повтаря при всички тях. Така се повишава точността на измерването. Ние не знаем и никога няма да научим какво става в главата на една котка, докато спи, сънува, гони мухите или кърми малките си, така както ти не можеш да знаеш какво точно става в главата на друг човек - само предполагаш въз основа на това, което става в твоята собствена глава. Но можем да получим обобщено познание за групата като цяло - всеки индивид ще има своите различия, но ще има и общи черти със себеподобните си, които можем да изучим и да приемем за верни до доказване на противното.

Така мога да пиша до безкрайност, но ми се налага да изчезвам. Чао