Посредник, или... / Наука / Хуманитарни науки / Езикознание

Kак би изглеждал светът без посредничеството на езика ли? Ами погледни през очите на една котка - тя няма език, нали? Времето й се дели на време за ядене, време за сън, време за игра, време за сношаване. Възприема нещата око себе си с помощта на очите, носа, езика, лапите. Ако една котка се опита да изяде оса, осата ще я ужили, котката ще научи това и повече няма да яде оси. Но може ли да научи потомството си да не яде оси? Да, котката учи децата си да ловят мишки, но ловът на мишки е предварително заложен у тях и майката само тренира това умение у тях. Но тя не може да предаде на децата си жизения си опит - в този пример, че яденето на оси е опасно.

Та, както виждаш на едно живо същество - човекът също е живо същество, което не се различава особено от котката - не му е нужен език, за да възприема нещата около себе си. Ако можеш да видиш камъка, неговата форма, цвят, температура, минерален състав, не ти е нужен посредник, за да го възприемеш. Ако те ужили оса, не ти е нужен посредник, за да усетиш болката, да я запомниш и да избягваш в бъдеще яденето на оси. Три милиона вида живи същества живеят на тази планета без да дърдорят като нас и от това не се чувстват особено нещастни... :-) Но езикът - независимо от формата му - е необходим на човека, за да опише тези възприятия и да предаде информация за тях на другите. Именно нуждата от обмен на информация е довела до развитието на езика. Висшите животни (гръбначните и членестоногите) също обменят информация - те имат език, но техният език не се състои от членоразделни елементи. Животните обменят помежду си ограничена информация за околната среда, те нямат понятия за минало и бъдеще, те нямат абстрактно мислене. Затова котката не може да научи децата си да не ядат оси, защото в нейния първосигнален език не съществуват абстракции, а опасността е абстрактно понятие. Болката е конкретно понятие, но не може да бъде изразено другояче, освен чрез самото себе си - затова всички котенца откак съществува родът Felix без изключение минават по един и същи път - опит за ядене на оса, ужилване, болка. Така контактува и бебето с майка си, преди да е проговорило.
С нарастването на обема информация, която се предава между индивидите от вида Homo Sapiens, е възникнала и необходимостта от членоразделен език. Не е задължително да се използва звук като основа на членоразделния език. В двата [фантастични] романа на Бернар Вербер Мравките и Денят на мравките индивидите от вида Formica Rufa комуникират помежду си чрез членоразделен език на химическа основа; във всички страни без изключение има създадени ефективни езици, състоящи се от движения с ръце, лице и тяло, които се използват от глухонемите; писмените знаци - букви, цифри, йероглифи - са графичен език. Висшите животни ползват езици, състоящие се от звуци, движения, миризми. Ключовият елемент тук е членоразделността на езика, което е фактор за неговото развитие. Езиците на животните не са членоразделни, техните езици не се развиват. Необходимостта от предаване на голямо количество информация и от създаване на абстрактни понятия развива членоразделния език, а той от своя страна ускорява усъвършенстването на абстрактното мислене. Без членоразделен език е възможно единствено конкретното мислене, защото абстрактното е производна именно на езика - понятия като минало, бъдеще, вероятност, възможност, необходимост, опасност, не могат да бъдат описани с друго, освен с думи, защото те нямат характеристики, които да бъдат видени, пипнати, подушени, усетени. Затова майката-котка не може да научи децата си да не ядат оси, но човешката майка може, дори и тя самата никога да не е била жилена. Това качествено различно ниво - второсигналната комуникация - способства за развитието на човека (а не трудът, както ни учеха по соц. време). Три милиарда години живите същества не се развиват другояче освен да се променят самите те неуправляемо на базата на случайните мутации и всяко следващо поколение наново да открива болката и удоволствието; човекът обаче е усвоил второсигналната комуникация и освен себе си променя и средата си, всяко негово поколение продължава от точката, до която са стигнали родителите му.

Дали езикът изкривява нашите възприятия? Разбира се, затова съществуват лъжите. Някой беше казал, че независимо дали ще наречеш онова червено цвете с бодли и специфична миризма роза или трендафил, то винаги ще си мирише по същия начин и ще изглежда по същия начин. Тук обаче освен членоразделната дума - роза, трендафил - присъстват и други елементи, които носят информация - цвят, форма, миризма, специфични характеристики - наличието на бодли и формата на цветовете. Ами ако този втори пласт информация (всъщност, това е първичният пласт информация) липсва, като в случая, когато четеш някакъв текст? Тогава остава само думата, наименованието, символът, посредникът и ако ти го свързваш с друго понятие, или изобщо нямаш информация за съдържанието му, то ще получиш и невярна представа за него (колко приказки съм изчел и едва на стари години разбрах какво всъщност означава трендафил! Още помня как един мой роднина се беше изкодошил с жена си - кубинка, че "да ти еба майката" означавало "извинете ме, че ви безпокоя" и тя взе, че го изтърси на свекърва си).

Светът е много по-голям от това, което виждаме с очите си, чуваме с ушите си, подушваме с носовете си, вкусваме с езика си и усещаме с кожата си. Думите са посредник между всичко онова което възприемаме чрез сетивата си и ни дават възможност да предаваме тези възприятия на останалите около нас. Думите ни позволяват да изучим осезаемия свят около себе си и да предадем това познание на децата си, за да не се налага те отново да го изучават. Но когато минем на абстрактното ниво, когато говорим за болка и удоволствие, минало и бъдеще, възможност и необходимост, думите не са посредник на понятията, те са понятията.

(Имаше една друга тема, как се определя кой език е по-богат; накрая тя се изкриви в дребнави заяждания и избиване на български комплекси. Никой обаче не каза нещо съществено. А отговорът е в контекста на тази тема: този език, който може да предаде дадена информация по-пълно и по-точно от друг, той е по-богат.)

Много произведения, и в литературата, и в киното, третират въпроса за директно предаване на мисли, без посредничеството на езика, т.нар. телепатия. Класически пример е "Какавидите" (The Chrysalids) от Джон Уиндъм. Това ще да е третата степен, третосигналната комуникация, до която някой ден може би ще достигне човекът. Тя със сигурност ще обединява сегашните две нива, но също така със сигурност ще добави и нещо качествено ново, което ще доведе до много по-големи разлики между бъдещите хора и нас, отколкото са те сега между нас и животните.