Явно не си добре запознат с развитието на нашия език през вековете (всъщност и аз не съм чак толкова :)

Всъщност исках да ти кажа - в старобългарския език (става дума за "славянския" старобългарски, а не за езика, на който са говорели пра-българите) е имало падежи, да речем 9 :)

И днес се намират "остатъци" от тези падежни форми.

Кажи ми, ако нямаме падежи, или ако сме нямали, защо тогава в българския има форми "кого" и "кому", съответно за винителен и дателен падеж... Пък и ден-ем, нощ-ем...

Но си прав, че българския е уникален, единствено той е премахнал падежните си форми измежду всички славянски езици, но както казах, падежи е имало...

Още един пример, в старобългарското "Отче наш" (дори черковно-славянско, но както и да е) се казва нещо от рода:
Отче наш, ижи еси на небесах, да бондете воля твоя.... и т.н. Ето ти точно форма на "небе" в дателен? падеж...
(Всъщност не съм много сигурен за цитата, питай някой, който следва българска филология)

Освен това, дори и днес използваме нещо като форма на родителен падеж:
Къщата на Кольо = Кольо-вата къща... и т.н
А дори използваме и звателен падеж (който понякога се смята за обида, защо ли? :)
Мари-о, Невен-о, Иван-е и т.н.

В крайна сметка: излишно е да мислиш, че българския език не е славянски :) или че няма (е нямал) падежи...

Поздрави