Аз също не съм изоковед, не съм и историк, но имам доста добри познания по българска, старобългарска и общославянска граматика, та мога да твърдя, че българският език е СЛАВЯНСКИ език.
Петър Добрев твърди, и аз съм съгласен с него, че прабългарите произхождат от районата на планините Памир и Хиндукуш и са индоевропейски народ. Общото им със славяните е дотук.
Професор Пламен Цветков трябва най-напред да определи какво разбира под български език - езика, който говорим ние днес, или езика на прабългарите. Ако става дума за езика на прабългарите, то безспорно е прав, но тогава как ще наречем съвременния си език?!
Прабългарският език е оказал огромно влияние върху българския. Съвременният български език се различава значително от старобългарския (много повече, отколкото се различават останалите славянски езици от праславянския, много близо до който стои и старобългарския). По подобен начин френският език е оказал такова огромно влияние върху английския, че днес повърхностен поглед не е достатъчен да се определи английският германски език ли е или романски.
На прабългарския език дължим голяма част от словесното си богатство. Значително количество български думи нямат съответствия нито в славянските, нито в старобългарския език. В момента се сещам за редица роднински наименования: батко, кака, чичо, баща, вуйчо, калеко, леля, стрина..., строителни термини: талпа, зид, темел; лични имена: Борис, Калоян, Боян, Аспарух; интересна е думата възглавница - това е очевидно славянска дума, но и тя няма славянски успоредици (на рус. се използва думата подушка). Петър Добрев привежда памирски аналози на думи като възглавница, книга, аз, куче, магаре, хубав, къща. За редица понятия пък съществуват двойки, една славянска, а за втората по речниците обикновено пишат че била с неясна етимология: красив/хубав, пес/куче, дом/къща, дребен/ситен, въртя/суча, любя/обичам, хляб/пита, осел/магаре, основа/темел, греда/талпа...
Най-драстичната разлика между българския и славянските езици е пълното отпадане на склонението на имената и замяната на синтетичния строй с аналитичен. Но...
Много диалекти пазят форми за винителен падеж на одушевените съществителни от мъжки род, и той съвпада напълно с аналогичната форма в другите славянски езици. Славянските езици са уникални сред синтетичните индоевропейски езици с употребата на формата за родителен падеж във функция на винителен за одушевени съществителни от мъжки род (и на творителен като предикативно определение, но това е друга тема). Някои диалекти пазят и форми на дателен падеж, и те също съвпадат с аналозите им от другите славянски езици.
Българският език пази звателната форма, също както и половината славянски езици (извън славянските езици в Европа, доколкото знам, само гръцкият език пази звателна форма, и то само за един от многото склонитбени типове).
Българският език пази всички праславянски времена на глагола. Останалите славянски езици са ги загубили и с това тяхната глаголна система е станала много по-бедна от българската. Българският език, обратно, към шестте старобългарски времена е добавил още три (бъдеще предварително, бъдеще в миналото и бъдеще в миналото предварително) и е развил цяла група наклонения - преизказването (това е уникално явление сред всички индоевропейски езици, а извън тях има само подобия, но не и аналози).
Въпреки многото, на места драстични различия, българският език остава славянски. Общославянски са всички окончания на имена и глаголи; общославянски е синтаксисът му (и по-точно словоредът); общославянско е и около половината от словесното му богатство.
Словесното богатство на английския също включва само около 50% германски думи. И този език е заел в равна степен думи и граматични форми и от германския си корен, и от френския език, развил ги е, опростил е редица форми, усложнил е други. Днес английският език е много по-богат и много по-прост и от германските, и от френския език. Но произходът му е германски, основният му лексикален пласт е германски, граматичната му структура е германска. Затова английският език е германски и никой не подлага на съмнение този факт, въпреки твърде силното френско (романско) влияние.
Така и българският език: основният му лексикален пласт е славянски, граматичната му структура е славянска, произходът му е също славянски. Затова той е славянски. Не е памирски, въпреки силното прабългарско влияние. Не е романски, въпреки многото типологични успоредици с романските езици. Не е и тюркски (само поддръжниците на тезата за тюркския произход на прабългарите могат да видят нещо тюркско тук, извън малкото кумански и татарски заемки и турските чуждици, които все повече и повече изчезват).
Българският език е славянски и този въпрос никога не е бил дискусионен в езикознанието (за различка от произхода на българите, въпрос, който не е решен и няма да бъде решен, докато политически мотиви подкрепят една или друга теза).

P.S. Предлагам на г-н Черен Вълк, ако реши да ми опонира по въпроса за произхода ни, да отвори нова тема, защото иначе ще се отплеснем.