От чисто лингвистична гледна точка, азбуката, която е показана на онази картинка, не може да бъде върната. Трите букви там нямат собствена фонетична функция и тяхното използване изисквало създаването на изкуствени правила (някои да си спомня, например, че окончанието за 3-то лице мн.ч. минало свършено и минало несвършено време някога се е произнасяло с носово о накрая, и затова всъщност правилното произношение днес е пяхъ, четохъ, а не с а?!?) Няма никаква разлика между ъ от ер голям и ъ от носово о, тогава защо трябва да има две различни букви за тях?! Същото се отнася за ята и йотуваната носовка.
Някой по-горе каза, че тези букви били обединявали диалектите. Ако е така, дайте да върнем още малко стари букви, например малката носовка. В повечето диалекти днес тя се произнася като чисто е, но в някои - в македонските например - се произнася като а или я (язик). Да върнем и малкия ер на етимологичното му място - да пишен дьн вместо ден (има диалектми, в които се казва дън) и тьмен вместо тъмен (в други диалекти се казва темен). ПОсле, можем да върнем титата и ижицата (мен лично, липсата на тита и свеждането на трите звука th до т или с ме дразни).
В резултат ще настане невъобразима каша! Звукът ъ ще се пише по четири начина, звукът е - също по четири, и - по два или три...

Правописът се нуждае, според мен, от друга реформа. В много случаи звукът ъ се изписва с а или я, което е напълно лишено от смислено обяснение (нежеланието да се пише ъ в края на думата е просто глупаво - та слабите ерове не се произнасят вече повече от 1000 години!). Освен, че е не съотстветства на изговора, този правопис често води и до изкривяването на говора, защото мнозина "свръхобразовани" заменят това ъ с а.

Единствено буквата йотувана голяма носовка (последната на онази картинка) би могла да намери приложение. В българския език удивително често се среща звукът ъ след й или мека съгласна (напр. спя, денят, и т.н., паяк, бояк, нея, я, тоя, тия, Йълдъз, белият), а няма отделна буква (комбинацията ьъ иглежда доста потресаващо).
И тъй като, както правилно бе отбелязано по-горе, добавянето на една буква би струвало твърде много (шрифтове, документи, и пр.), тази функция може да се даде ь. Има достатъчно основания за това. Исторически звукът ь се явява вариант на ъ след мека съгласна; в много диалекти се произнася дьън, тьъмен - историческият ь тук е смекчил предходната съгласна, ако и да се е изравнил иначе с ъ. Така че...

Що се отнася до дж, да, наистина, има нужда от такава буква. Добавянето на нова буква тук не среща трудности, защото тя вече съществува - в сръбската кирилица - и всички шрифтове я включват: џ. Е, няма я на клавиатурата, но това са вече бели кахъри... :-)

Има буква и за дз, s, използва се в македонската писменост, и е историческа кирилска буква със същата функция (не е измислена, както твърдят някои антимакедонисти).

А щ е солта на българската писменост. Така както не става хубава манджа без подправки, така и нашето писмо ще обеднее без буквичката щ.