Кукерите

Кукерската дружина се състои от следните персоножи: цар, войници, хаджи-баба (главен кукер), кукери, харачи (събирачи на данък), кум, кумица, поп, плювкачи (стрелци с лък), лечител, съдия. Дружината е въоръжена със саби, ками, дървени топузи (боздугани), тояги, синджири за ловене на хора, маждрак и всевъзможни други оръжия. В миналото оръжията винаги са били истински, за разлика от сегашните игри, в които се използвот дървени еквиваленти.
Кукерите танцували с оръжията под такта на музиката и звънците (хлопатарите), и имитирали въображаема битка със злите сили, като танците и хората продължавали цял ден.
Маските на участниците представляват фантастични животни с чудновато съчетани белези на змейове, мечки, вълци, кози, глигани, птици и хора.
Дървените маски са богато украсени с птичи пера, аншарени с разни бои, а отгоре имат пера. Всички тези особености издават шаманския облик на игрите, още повече, че имаме аналози в Тибет, Китай, Сибир и Монголия.
Често куковете отивали от едно село в друго, било да покажат юнащината си, било да вземат и донесът в своето село берекетя (плодородието, благополучието) на чуждото. Кукерската дружина от последното посрещала нежеланите гости извън селото и се завързвал бой, който завършвал много често с убийства поради яростните действия от двете страни Кукерите се биели до смърт, за да не допуснат загуба на престижа си и най-вече за да не изпуснат берекетя. В миналото такива битки между кукерските дружини били постоянно явление - явен отглас от древните военни игри.
Убитите кукове ги погребвали на мястото на боя, без свещенник и опело, като близките им никога не търсели правосъдие или възмздие, считайки, че "такава е волята на Небето" и че не трябва да се нарушават свещенните традциина този обичай. Такива "кукерски гробища" има в Тутраканско, Провадийско, Радомирско, между Куманово и Щип, Босилеградско, Белоградчишко. През турскота владичество, заедно с кукерите играели и т. нар. куковенгри, които използвали игрите и маските, за да си отмъщават на поробителя и често убивали по някой душманин. През дните, в които траели игрите, турците се боели да ходят по улицате и се криели по домовете си.

Цитирано със съкращения от "Бойните изкства и военно дело на Древните Българи" - Дориан Александров, изд. ТанНакРа


П.С. Не пише нещо особено, но толкова имам като инфо по въпроса. Пък и той Д. Александрав не е кой знае колко голям спец по въпроса...