Орденът е основан от 9 рицари в свещената земя скоро след първия кръстоносен поход.. Веднага след това те се установяват в мазето на останките на храма на Соломон в Ерусалим.
Те твърдят, че мисията им е да пазят пътищата на свещената земя за християнските поклоници., но само 9 рицари са абсолютно недостатъчни за подобна работа. Може да се смята със сигурност, че те са търсели нещо в храма на Соломон. Техните разкопки и днес все още могат да бъдат видяни.
Какво търсеха те? В книгата си "Ключат на Хирам" Робърт Ломас и Кристофър Найт твърдят, че тяхната цел е била да открият някакви тайни документи отнасящи се до ранното християнство които са били скрити там в 66 година от сектата на есеите в навечерието на войната с Рим.
Други документи на есеите са били скрити из пещерите в близост до Кумран известни сега като свитъците от Мъртво море. Те подсказват, че Исус е есей и че е виждал себе си като военен предводач чиято цел е била изгонване римляните от Юдея.
След разпятието и кървавото потушаване на бунта Св. Павел създава доктрината, че Исус е трябвало да умре за да спаси човечеството от първичния грях. Това е формата на Християнството стигнала до нас.
Но ако тамплиерите са намерили свитъците на есеите то тогава тяхната форма на християнство със сигурност не би приемала Исус като син на Бога. И точно това е оправданието на Филип Красивия да ги изгори живи.
Всички доказателства показват, че като че ли 18-те липсващи кораба на Тамплиерите отплуват за Америка и основават колония там.
Но защо 18-те кораба ще пресичат Атлантика два века преди Колумб да открие Америка освен ако те вече знаят, че Америка е там? И къде биха могли да намерят те това знание за Америка освен, може би в тайните документи от храма на Соломон?
Доказателствата покават, че Тамплиерите са знаели това което и Чарз Хепгууд, пенсионирания професор по история, който ме постави на тази пътека, също знаеше: че някога е имало велика мореплавателна цивилизация, ковто е картографирала целия свят.
И, че тази цивилизация е била буквално изтрита от катаклизъм унищожил Атлантида в 10 000 година преди Христа.
Чарлз Хепгууд умря през 1982, само седмици след като бе написал на един канадски библиотекар, че разполага със доказателство за "един пълен цикъл на цивилизация с напреднало ниво на науката, която може да отиде назад 100 000 години"
Той бе изучавал древните карти които точно показват брега на Антарктида макар континентът да е покрит с лед от 5000 години от пр. Христа.
Но ако Хепгууд е прав анд Атлантида е била центъра на световна мореплавателна цивилизация, къде е солидното доказателство? Според канадския библиотекар Ранд Флем-Ат, по-голяма част от нея е погребана под 2 мили дебел ия лед на Антарктида, която той вярва е оригиналната Атлантида.
Обаче нмещата не свършват с това. Има много повече. По всички краища на света има дразнещи загатвания за сложни древни технологии. Едно от най интригуващите излиза на бял свят през Декември 1932 (мисля че тая година е сбъркана може би 1952 - след малко ще разберете защо - бел. Х.П.) когато двама Британски учени Патрик Клейтън и Леонард Спенсър изследват Либийската пустиня, на 500 мили от Кайро. Пътувайки през една свободна от пясъци долина те забелязват отблясъци от някакви обекти лежащи на повърхността, парченца от зелено-жълто стъкло с размери от грахово зърно до футболна топка. Учените решават, че това трябва да са тектити, обекти от космоса, превърнали се в стъкло вследствие на високата температура при падането им и преминаването им през атмосферата.
Химическият анализ обаче показал, че те са направени от същия силиций като този на пясъка в пустинята. Значи не тектити, а някакъв вид продукт на човешка дейност - вероятно остатъци от производствен процес използвал високи температури.
Когато Клейтън и Спшенсър четат доклада си за откритието пред Кралското географско дружество, неговият президент, Лорд Реннел от Родд бил изумен. Той отбелязва, че има каменни надписи в тази част на пустинята, направени от неизвестни хора преди около 5500 години преди новата ера. Биха ли могли те да са заети в някакъв алхимичен процес за правене на стъкло?
Лорд Ренел показва накой от намерените в пустинята парчета стъкло на Джон Долфин, член на Британския съвет за атомна енергия, който му казал, че е виждал стъкло подобно на това преди - след един ядрен опит в Австралийската пустиня, който развил температура от около 6 000c.
Загатването изглежда доста глупаво за да бъде изказано с думи -някакви примитивни хора преди около 7 000 преди Христа са били способни да създадат изключително висока температура. Да започнем с това, че един такъв процес би се нуждал от изобилие от вода. Професор Хепгууд можа да убеди Лорд Ренел, че по това време не е имало пустиня а огромни езера в района.
Това довежда Лорд Ренел и Джон Долфин до мисълта, че древните са знаели тайната на атомната сила. Лорд Ренел има още една причина да мисли, че това е възможно. Тои изследвал една древна Египетска огърлица направена от изключително чисто злато. Но злато с такава чистота не би могло да бъде направено с който и да е обикновен обикновен металургичен процес.
Самият Хепгууд също изследва подобна огърлица от древно Мексико. Възможно ли е древните Египтяни и Мексиканци да са знаели една и съща тайна?
Преди време Флем-Ат четейки за този любопитен епизод в книжата на Хепгууд в Йейлския университет, той чува за едно от най-поразяващите парченца доказателство досега.
Един негов приятел на име Шон Монтгомери му разказва за един изобретател на име Юл Браун, който не само, че претендирал, че може да създаде температури от 6 000c, но заявил също, че древните мексиканци са владеели техниката.
Юл Браун, чието истинско име е Илия Велбов (в статията веднъж е написано Велнов, допускам че е сбъркано и става дума за Велков, въпреки това продължавам да го пиша така както е Във вестника - бел. Х.П.) е българин който преди втората световна война е бил студент по теология.
В един роман на Жул Верн, той среща изявлението, че хората на 20-я век няма да имат проблем с енергията, понеже всичко което ще трябва да правят е да разделят водата на нейните съставки - водород и кислород и ще имат изобилие от гориво. Велбов става обсебен от тази идея.
Той не обича комунистите и когато жена му го предава е изпратен в лагер. Успява да се измъкне и с помощта на един американски офицер на име Браун, емигрира в Австралия. В знак на благодарност, Велбов приема името Браун за фамилно, а за собствено - Юл, името на своя любимфилмов артист, Юл Бринър.
В Австралия, той започва експерименти по разделянето на водата на компонентите й и произвеждането на забележителна смес от водород и кислород, която той нарича Браунов газ. Изгарял го през нещо като горелка на заваръчен апарат.
Шон Монтгомери става свидетел на една демонстрация и едва могъл да повярва на очите си.

***

Продължава