Здравей Ahnes,

Най-после съм в BG. Нормално е човек да изхожда от позицията, че прогресът, каквото и
да значи тази дума е дефиниран и че той е линеен процес. Но като се замислиш по-дълбоко се вижда, че нямаме особени основания за подобна логика. Прогресът е по-скоро психична категория отколкото обективна реалност. Едва ли е имало в историята общество което да счита себе си за носител на регрес. Дори и в мрачното средновековие, хората са мислили, че те са носител на прогреса и цивилизацията и че няма по добър път към усъвършенстване и доминиране от пътя на унищожаване на древни култури и на инако мислещите елементи. Дори и когато говорим просто за технологична мощ като прогрес, дори и тогава изхождаме от днешния опит - последните 200 години, когато е налице съвременна образователна система, плурализъм и приемственост в научната и техническа мисъл. Но това не винаги е било така. Както знаеш в древен Египет всички знания и религиозни и научни са били привилегия на ограничен кръг от жреци, които здраво са стискали know how-то и са го ползвали за власт над фараона. В този смисъл, ако едно поколение от тези жреци вземе че се затрие, то веригата се къса, знанията се загубват и вече няма приемственост дори и измежду жреческото съсловие. Аз поне така си обяснявам огромните бели петна около пирамидите и древните технологии. А за мегалитите има и друго - доста просто обяснение: до нас са достигнали само тези храмове, които са издържали теста на времето. Имало е много храмове, архитектури и строителни технологии. Също така е имало и много бедствия - земетресения, наводнения, войни. Тези бедствия са унищожили всичко, с изключение на мегалитите. ГП е пострадала сериозно дори от последното голямо земетресение в Кайро миналия век, а какво да кажем за многобройните катаклизми, които не са били регистрирани, освен с думите "Бог ги наказа".
А и самите храмове-мегалити може и да не са били предназначени да издържат теста на времето - това може да е случайност. Нереална ми се струва идеята, че древните строители са изходили от "необходимостта" да построят вечен храм, в тяхното си измерение за вечност или пък да предадат на нас някаво послание. Нереална - в смисъл на днешната ни ценностна система. Колко архитекти днес проектират "вечни" сгради, а и защо ли да го правят? Кой политик, мъдрец или философ днес мисли за поколението, което ще дойде след 5000 години?