Не, пропуск няма. Както трябваше да се досетиш, аз основах аргументацията си не на писмени свидетелства, а на археологически материал. Той е собствен, български, създаден от очевидци за графитите например, а колкото до пристанищата - това са достатъчно сложни съоръжения, за да е възможно да се твърди липса на интерес, афинитет, традиция или въобще овладяване на корабоплаването. То впрочем не може да се обособи на морско и речно - съдовете в епохата са универсални, по море се практикува каботажното плаване. Затова давам примери с дунавската българска флота. Другото, което не си забелязал е, че съм се ограничил с Първото царство. Нека първо изчерпим информацията за този период, пък после да се приближим до съвременността. Сега ми хрумва - дали е интересна темата за отбранителните съоръжения на държавата ни, изградени за защита от евентуална морска заплаха? Това са усилия, отнели дълги години инженерен и строителен труд, които са обезопасили в неясно за нас днес каква степен бреговете ни предимно срещу византийски десанти. Става въпрос за крайбрежни валове, проектирани като цялостна система още от аспарухово време. Този проблем не е ли ключ към проблема за началото на овладяването на морето от предшествениците ни? Ще ми е интересно да резюмираш книгата за Охридската държава на Самуил, която ти е попаднала. Освен че темицата е особено симпатична, ще е полезно да се научи каква нова ситуация предлага този текст. Поздрав: Чистата истина